От Лувъра се мятаме на Шанз-Елизе

Мили читатели, вчера в Съюза на Архитектите в България (САБ) се случи най-умопомрачаващото обсъждане на публичен проект, на което съм присъствал. Става въпрос за проекта за преустройство на локалното платно на булевард Цар Освободител и превръщането му в пешеходна зона. Каква е схемата? Общината използвайки доверените си медии БНТ и 24 часа решават да освежат това пространство. Медийдостта би осигурила "прозрачност" ако се чудите. Изведнъж арх. Станислав Константинов се появява с два готови разработени проекта за мястото, които биват качени в сайта на Общината и се предлага гласуване за един от тях. Един вид право на "избор". Това е същият човек автор на реконструкцията на площад Славейков и Гарибалди . Няколко месеца по-късно тоест вчера се провежда обсъждане на проектите и изненадващо целият съюз на архитектите застава зад него. Каква е позицията ни? Инициативата е страхотна! Идеята да се превърне в пешеходна зона територията засегната в проектите е страхотна! Това рано или късно трябва да стане! Знаете какво е отношението ни към пешеходното движение в София. Уважаваме всяка една черта и усилие в тази насока. Къде е проблема? Защо всяка добра инициатива се унищожава в зародиш? Поредната съдба на публично парче от Столицата се решава без конкурс! Публични пространства са пространствата, които принадлежат на всички граждани на тази държава и всеки може да има отношение към тях. Обикновено по света съдбата им се решава с конкурси между специалисти, защото хората са се убедили, че естественият подбор на идеи е най-сполучлив за всички. Та в тези държави проектантите и въобще творците не могат и да си представят, че нещо такова може да се случи без конкурс, защото обществото там не спи. Каква е целта на Общината питаме ние? Да постигнем едно краткосрочно освежаване с изгоден проект, евтини материали и изпълнение, защото идват избори? Или наистина е дошло времето най-централните места на София за бъдат оправени едно по едно, защото са в срамно състояние. Дискусията? Влизам в залата, там около 50-тина души от САБ и две момчета, които виждам за първи път, обикновено като съм ходил в САБ на такива дискусии все засичам няколко познати, това ми напомни, колко е „публично“ цялото обсъждане. Медийно присъствие - нулево. Присъствие на хора от общината - нулево. За радост видях доц. д-р арх. Кандулкова директор на НИНКН. Изказаха се редица присъстващи в типичен САБ стил похвалиха проектите, а през цялото време една жена се провикваше от публиката и негодуваше, че нямало конкурс. Латино сериал ви казвам. Накрая и аз се изказах. Поздравих автора за усилията, казах, че няма да коментирам проекта, нито колко цялата работа отговаря на параграфите в закона, а чисто човешки попитах за морала. Дали им е спокойна съвестта, че решават еднолично съдбата на града, без им трепва окото. Накрая посъветвах хората от САБ като искат толкова да вложат енергията си някъде, ами да организират един свестен конкурс най-накрая. Мястото е идеално за конкурс а е в плачевно състояние. След мен взе думата арх. Кандулкова и с неизчерпаемата си позитивност и дипломатичност се отпита да неутрализира страните. После пък един чичо излезе и говорейки съвсем приятелски на автора, му каза, че искал еди къде си да сложи повече дървета и като цяло посъветва проекта да е малко по-ретро. Шах и мат :) Отговорът на автора? Видимо му беше досадила цялата ситуация и трябваше формално някак да се приключи. Благодари на арх. Кандулкова и спомена за всички, които поставиха под въпрос моралната страна, че той е спокоен за себе си и уверен в своите умения. Друго и не очаквах, последва: Бомбата на вечерта! Всички станаха и аз отидох при арх. Станислав Константинов за да си поговорим. Човекът ми каза „момче архитектурата е сложно нещо“. Един вид момче още си малък за да разбереш как стават нещата. После аз тръгнах да му казвам, че превръщането на тази зона в пешеходна е страхотно и че проектът му може да е една чудесна основа за един бъдещ конкурс, след което последва: "АЗ ЗА 40 ГОДИНИ СЪМ ПЕЧЕЛИЛ ТОЛКОВА КОНКУРСИ, ЧЕ СЕГА МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА НАПРАВЯ НЕЩО БЕЗ КОНКУРС" "ясно..." всички мои съмнения вече ги нямаше. Скъпи колеги запомнете добре тези думи и не се питайте как се случват нещата, вече знаете. Изводът? Пак младите и можещи хора се представят в ролята на досадни мрънкащи некадърници. Група конюнктурни играчи, които са свикнали да си действат по стария начин и въобще не подозират, че е 21-ви век, си мислят, че градът е техен и се крият зад дългогодишния опит. Черупката на егото отдавна е застинала. Опитът обаче е лъжовно понятие, докато се трупа е минало толкова време, че светът взел, че се променил. Не става въпрос за пари или за това кой ще спечели, а за принципа, за това, че ако искаме да се наричаме общество трябва да се грижим за елементарните му правила. Много сме сбъркани в това отношение. Когато става въпрос за личен живот всеки гледа да дава акъл на другия, когато става въпрос за обществен проблем, никой не се притеснява да взима еднолични решения. Нямате ли срам питаме ние? Мисля си дори, че всички тези напъни да се легитимират действията чрез публикуване в Интернет, илюзорен избор между два проекта на един и същ автор и формално обществено обсъждане, са ми по-неприятни дори от липсата на конкурс. Не знам как издържат на конкуренцията тези хора, не е лесно да се бориш сам със себе си ей. Не се опитвайте да си успокоите съвестта, защото не живеем вече в ерата на информационното затъмнение, нито в тоталитарна държава. И защо за бога всеки се представя за светец, който се жертва за общото благо. Не от проекти и гениални идеи има дефицит, а от решителност на общината да свърши нещо както трябва, да отпусне достатъчно пари и да извърви правилния път за да се радваме всички на хубав резултат. Ако някоя институция с истинско добро намерение реши да направи конкурс, тя просто ще бъде затрупана от добри идеи и предложения, просто на никой конюнктурник не му стиска да се впусне в открит конкурс. Това за бога е едно от най-централните места на столицата ни, пълно с история и социален живот, ако не другаде поне там му върви да се действа отговорно и сериозно. Аман от потайности и решаване на моето и вашето публично пространство под масата. Писнало ни е! Подкрепяме ви и с каквото трябва бихме ви помогнали, но не ни отвращавайте по този начин и не се чудете къде са младите. Няма ги не защото не им пука, това са хората, които най-много искат нещо да се случи в тази изстрадала държава, но не по този начин.

Коментари

1 | Мартин Ангелов | 11 Jun 2012
Мизерна история, горките хора измъчиха се с това управление...
2 | Петя | 1 Jun 2012
Марто,бях на подобно отчайващо обществено обсъждане - на проектите за пешеходната зона на Витошка (на 14.03.2012г. в САБ). Там пак трябваше хората да си кажат мнението за представените им 4-5 варианта на шарки на настилката. А на генералния въпрос, защо няма конкурс, което едно младо момче плахо зададе, арх.Диков отговори: "Аз в София повече конкурс няма да направя" !!!! ???? Защото (не помня за къде) бил направил конкурс и второ-класиралите се оспорват резултата. Делото се точи повече от 10 години. Общината не може да възложи и да построи обекта, докато не се произнесе съда. Но какъв беше призива на арх.Диков? Ако си мислите, че е бил - хора, дайте натиск тези дела да свършват в кратки срокове - неее, ето това беше: архитекти, да не ви и хрумва да оспорвате конкурси! Докато не можете да приемате решенията на журито, няма да има конкурси!
3 | mitiozo | 13 Oct 2011
Сложи социални връзки за по-лесно шерване на статиите ти
4 | само минавам | 31 Oct 2011
Леле проектите на сайт на общината са абсурдни. И 2та варианта. Всеки който се е занимавал с архитектура знае че такъв проект се прави за има няма няколко часа. Просто съм втрещен от безидейността. Ако се реализират това ще бъде поредното пропиляно пространство в нашата столица.
5 | Трапец Триъгълников | 4 Nov 2011
Мили ми хора, дядя ни Вазовъ - ако да бе сегинка всред нази - не би да минал по реконфигурираната 'алея Константинов' .. аз също - поне, не и с доволство .. М-м-да. Простете!
6 | Весо | 11 Oct 2011
Развитие по темата: http://infrastructure.bg/show.php?storyid=1174223 честито!
7 | kkk | 11 Oct 2011
Остава, всеки който е добър и няма шанс пред такива като Константинов, да опитат в крайни квартали, като Горубляне, да сътворят нещо впечатляващо. След това да минат в по-вътрешен квартал (към центъра) и накрая при подходящ (новия) кмет, да реализират една качестена София. Сегашната е втора ръка. Сега разбирам, че затова са трябвали 40 години. Които можете, освободете Константинов.
8 | александър петров | 17 Apr 2011
бяхме изпратили възражение насам натам и получихме отговор, че по проекта е бил разработен в последствие и трети вариант "съобразен с дадените препоръки"... и че този трети вариант "е съгласуван от МК, въз основа становище на НИНКН, в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство." мисля че скоро можем да очакваме първа копка..
9 | Иван Фъртунов | 23 Mar 2011
Няма как да се очаква, че при ситуацията, в която се намира цялата ни низвергната държавица, ще имаме един истински Съюз на Архитектите, който да следва като приоритет интереса на хората, а не да разиграва дребни игрици, обслужващи определени частни интереси. Аз не очаквам някой друг да промени статуктвото. Не очаквам да се появи рицар на бял кон, който да измете с удар на огнен боздуган цялата гмеж и измет, която се е вкопчила в бюрата си като пиявици върху парче кърваво месо. Не се надявам, че ще стане чудо. Но се надявам, че един ден на всички нас ще ни писне достатъчно, за да направим нещо по въпроса. Но пък и кой би жертвал спокойния си миши живот с парче сух хляб между зъбите, за да се бори срещу една безнадеждно покварена система? Уви, малцина..
10 | psihi | 18 Mar 2011
Разгледах двата проекта. Липсват елементарни неща по чертежите. Пояснение за мерните единици и мястото на разреза. И защо са два проектите? Предполагам авторите са много креативни и не могат да изберат коя идея да представят за реализация. Ако трябва да се обсъждат и двата си приличат по, това че основното преминаване е покрай фасадите и някакво вторично покрай булеварда. Не ми харесва точно това минаване покрай фасадите и липсата на тротоари с фиксирана ширина. На места ще се получат "фунии" и препятствия от масите със столовете, входове за заведение ако има, чупките в сградите, нови дървета и декорация не на място. Най-вече в зоната около стълбите на СУ и подлеза, където е залесено на единия от проектите (светложълтия). Също не ми харесва и смесването на пешеходното движение със зареждане и велосипедисти. Също се чудя каква е идеята на зоните за сядане в единия проект (с тъмните павета). Има над 220 пейки. Щеше да е добре ако имаше и детайли на водните ефекти. Някак си не мога да си представя фонтани на такова ограничено пространство. Като цяло и в двата проекта ми се губи идеята за пешеходно пространство. Има някакъв тротоар с неясна ширина по който да преминава движението и останалото пространство е запълнено с дървета и декорация.
11 | Ал. Петров | 11 Feb 2011
@ Мартин Ангелов последното писмо което цитираш не беше подписано от СЛА... казвам го само в името на истината! Ето линк към публикация на въпросното писмо: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/09/1040290_otvoreno_pismo_procedurata_za_bul_car_osvoboditel_e/ Цената която споменавате за проектиране е в следствие на разпарчатосването на защитения обект. Но пак е занижена! Реално така проектираната територия е (грубо) около една четвърт от защитената зона и ако се изготвяше цялостен идеен проект предвиждащ поетапно реализиране нещата щяха да добият съвсем други измерения. За мен абсурда е в начина на устройство и грижа за София... Нещо от типа - Амиии тази година останаха толкова и толкова за зелено - толкова за косене и почистване на биологични отпадъци толкова за поддържане на междублокови остават толкова айде да разкрасим ей тва примерно! Липсва цялостна концепция и приоритетност и лошото е че нещата се счупват силно още във фаза проектиране! (Може би най-евтиното и основополагащо звено е да му се невиди...) Недопустимо е според мен в експертните съвети към общината да НЯМА назначен Ландшафтен архитект! Да не говорим, че редно би било наред с главния Архитект да има и главен Ландшафтен архитект, че и регионални такива... В дни в които действителността изпреварва устройствените планове и ги прави абсолятно неизползваеми поради тромавостта им и нуждата от изразена и гъвкава мултидисциплинарност е повсеместна столицата ни се управлява хаотично и подчинено на частни интереси! Няма как - ще си живеем в пица... ) Освен ако..!
12 | Rado_r | 11 Feb 2011
Абсолютно подкрепям негодуванието ви за начина, по който се "случват нещата" за пореден път. Но аз съм възмутен и от идеята, че арх.проектиране на толкова ключова за града зона може да струва 7000лв./ако правилно съм разбрал от коментарите ви/. Може би точно заради това ни се предлага да изберем между два растера на плочки - вместо между два проекта. Дори да имаше обявен конкурс за тази цена, почти никой сериозен проектант нямаше да участва и резултатите биха били плачевни. Може би правилният подход на общината, ако е решила, че неиска да отделя повече средства, е да се обяви конкурс за концепция за съдържанието и визията на зоната, и след като има печеливша концепция, да възлага проектирането на някой който му се работи благотворително /ако разбира се авторите на концепцията не са навити/.
13 | Мартин Ангелов | 10 Feb 2011
Скоро и действия ще има, не се притеснявай
14 | Борис Мисирков | 11 Feb 2011
Не ми се коментират наличните два варианта на проекта с шарените клинкери в геометрични форми по учебник за първи курс. Не ми се обсъжда и "общественият конкурс" - тези два ZIP-файла и PDF-ите в тях се отваряха със замисляне и на сравнително мощен компютър, така че не знам колко души наистина са разгледали проектите, и колко просто са кликнали на първата версия за по-лесно. От гледната точка на човек, който е израснал на въпросната отсечка от "Царя", превръщането на локалното платно в пешеходна зона би било тотален абсурд. Като "място за разходки" тази отсечка е можела да служи по Вазово време, но днес нивото на шума там е такова, че между 7:30 часа и полунощ гледането на филм или слушането на музика на отворен прозорец е леко абсурдно занимание. Не виждам и кой нормален родител би си пуснал децата да тичат около уютните пейки на два метра от шестте платна на булеварда - а рязането с 80-100 км/ч там е любимо на доста шофьори. При наличието на три парка и градини в радиус от 300 метра, нормалното място "за отдих и срещи на студентите" е в тях, а тази отсечка би трябвало да запази съществуващите си функции на транзитна зона за пешеходците и обслужваща зона за живеещите и работещите там. Пълното й затваряне за автомобили би означавало всички обитатели на тези кооперации да бъдат наказани двойно - с всички екстри на живота до един от най-натоварените булеварди в града, и с всички пасиви на "пешеходната" зона. В момента от засажданите по-рано дървета там липсват над 30 - а движението на пешеходци в отсечката се затруднява от загражденията около турската легация, от перманентно монтираната тераса пред "Грозд" и от хитруващи шофьори, които паркират диагонално на десния тротоар, за да не плащат за престой в "Синя зона". Адекватни действия на общината биха били възстановяване на "изчезналите" дървета, разширяване на тротоарите до нормалния им вид, полагане на прилична настилка и поставяне на наистина действащи заграждения за автомобилите. Ограничаване на скоростта на движение в локалното платно - с "легнали полицаи", с камери или по какъвто и да е друг начин - също не би било безсмислено. От името на живеещите в отсечката вече се пускат официални възражения до общината. На разположение сме за срещи и обсъждане.
15 | Боян Манчев | 10 Feb 2011
@ Мартин Ангелов (28.01.11): Марто, в никакъв случай не бих искал да ти опонирам - целта е да се получи ползотворна дискусия, която да доведе до ефективен резултат. Писна ми от приказливи безделници без нищо съществено за казване - в този случай никакъв положителен резултат не може да бъде чакан, защото от клатене на въздуха и амортизиране на клавиатурата на някой от средностатистическите безмозъчници би се удало да напишат поредната блудкава книга, но не и нещо смислено. Ще напиша нещо и бих искал да прочета предимно Твоето мнение за него, а после току виж сме родили някоя смислена цел и ни останало да измислим как да я осъществим. ----------------- Играта, за която се говори в постнатия от теб линк на 28.01.11 е приложима при определени хора - за "търсещите" (тези, които имат или са имали навика да работят над себе си). Става ясно, че само знанието за ефектите на играта върху човека и сравнително самоцелното й търсене от тези, които няма да разберат целта му, не вършат работа. В България още по-малко. Защо? Основен проблем в страната са глутниците "специалисти по всичко". Дори частта от населението, минаваща за интелигенция, издиша масово и следователно й е необходимо да се довери на определени "търсачи", които са "намерили" вече, но душицата на специалиста отрича до крайност наличието на "намерили" вън от "свръхизвисената и нечовешки чувствителна" групичка, към която принадлежи. Още повече при атакуване на подобни индивиди с действителността те далеч не реагират като осъзнат интелигентен човек, проверявайки за пореден път доколко твърденията на събеседника му са основателни, а моментално и инстинктивно пускат в обращение защитните си рефлекси, отричащи всичко, що не възхвалява суетното им същество като върховен жрец на интелигентността и накрая се получава грозната и трънлива картина (за сетен път): "Аз не съм от тия, како Сийке!" Оттук следва в най-добрия случай слонски тромаво движение, наподобяващо развитие, чиито плодове ще са за бране не по-рано от 40-50 години по-късно, и тези плодове ще са дотолкова изопачени, че бихме се радвали, ако се намери някой, който да помни изобщо заветната цел. Всичко това води до едно: http://www.youtube.com/watch?v=gZ2hv46sOb0#t=8m17s Каква е твоята стратегия за действие? Интересувам се от нещо различно от вече казаното, защото до болка ми е ясно докъде би довело то (това от съвсем горчив Опит). Трябва необходимите действия да узреят в на някои главите - другите не могат да се "преборят" с тази лъжица. Но какво имам предвид - те дори няма и да опитат, защото е в пъти по-лесно да ръкомахаш и се пениш пред монитора. Би било нечуван успех, ако и още двама от коментиралите се окажат достатъчно сериозни.
16 | адв. Свилен Овчаров | 10 Feb 2011
Мнение на юрист: - при цена от 7000лв изборът между три оферти е напълно законна процедура по НВМОП; - доскоро и това не правеха, ами масово и флагрантно нарушаваха ЗОП, ППЗОП, НВМОП и НПКУПИП - говоря за общинарите у нас; - цената от 7000лв ми се струва дъмпингова (под себестойност), ама нека арх. Ст. Константинов да си бере гайлето, щом го влече да проектира за без пари; - при тая процедура за малка обществена поръчка няма смесване на идеен и краен проект, нито на проектиране с изпълнение - отново положителен прецедент, щото досега по критерии за цена на СМР класираха арх. проекти, което е незаконно и абсурдно; - беше по-добре да направят истински конкурс за идейни проекти, а дори при цена под 15000лв СО може да го обяви по НВМОП; - има някакво обществено обсъждане, не е без хич - два варианта, гласува се в Интернет; - това обществено обсъждане обаче е много недостатъчно от урбанистична гледна точка: защо само 2 варианта? защо само на сайта? защо не на няколко срещи на живущите в квартала, съседите, ректора на СУ, студентите, турския консул?
17 | Tosh | 8 Feb 2011
Едва ли проблема е само един..
18 | Мартин Ангелов | 9 Feb 2011
Тоше проблеми няма, всичко е 6 :) Иначе добре, че е Съюзът на Ландшафтните Архитекти да брани нашите интереси: До: Господин Росен Плевнелиев Министър на Регионалното Развитие и Благоустройството Копие до: г-жа Йорданка Фандъкова Кмет на град София Копие до: доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова директор на НИНКН Копие до: доц. Тодор Чобанов зам. министър на културата Съюз на ландшафтните архитекти(СЛА) Относно: Преустройсво и благоустройство на пешеходна зона на бул.”Цар Освободител” в участъка от Орлов мост до бул”Васил Левски”. На 10.11.2010 г.- стартира изложба с проекти за пешеходната зона на булевард „Цар Освободител"от Орлов мост до Софийския университет, наречена „Идея за общественото обсъждане на открито” в подлеза на Софийския университет. За инициативата се разбира с излагането на проектите на единствения участник – арх. Станислав Константинов, с което се дава възможността на столичани да изберат един от двата варианта на архитекта в период от 2 седмици. Обектът е от първостепенно значение за облика, историята и функционалното развитие на София и е било редно провеждането на дискусия в по-широк спектър от специалисти и проектанти с набавянето на повече мнения и прпоръки. Пространство на булеварда от двете му страни. „ Руски” в частта от площад „Народно събрание” до Орлов мост е обект в системата от исторически зелени площи в централната градска част /Декларационен списък към писмо на НИПК № 4458 от 26.09.1988г., т.11 /. Каквато и да е промяна, несъобразена напълно със съществуващото положение би променила историческия облик и би направила поредното нарушение в обемно пространственото и архитектурно-художественото планировъчно решение и съобразяване с изискванията и критериите на НИНКН . Абсурдно е важни ключови обществени пространства в центъра на европейска столицата, които дават лицето на страната да се възлагат директно на определени хора, ако те не са лицата носещи авторското право. Изготвянето на проекти с такова значение трябва да протече след провеждане на конкурс в два етапа с участие на по-широк кръг от архитекти и ландшафтни архитекти. Начина по който е предложена разработката от Столична община в случая ни навежда на мисълта, че се дава възможност не само за изява, но и възлагане на обекти с голямо културно и историческо значение на определени хора и фирми, с което се отнема възможността на много способни специалисти да представят добри проектни решения за част от лицето на София. Разбираме сложността пред, която са изправени институциите за бързо и адекватно изготвяне на проектна документация и усвояване на Европейски средства / тъй като сега е времето и момента/, но това според нас не е правилният подход за решаване бъдещето на подобни обекти със историческо и културно значение. Провеждането на конкурс с по голямо обществено достояние ще осигури създаването на съвременни и интересни решения в широк национален и интернационален мащаб. Нашите въпроси към Вас се изразяват в следното: 1.Защо обект с такова значение за Столичани не е станал достъпен за по широко обществено обсъждане и изготвяне на проекти решения от повече проектанти? 2. Как е възможно ползването на настилка/клинкер/ в проекта при положение, че това не е характерния материал използван в миналото, придаващ облика в тази зона ? Нашите искания са да се направи подобаващ конкурс с необходимите: 1. Подробни предпроектни проучвания и събиране на информация за реално установяване на историческите особенности на тази територия; 2. Достатъчно време за изготвяне на Идейно планировъчно решение; 3. Преодолими изисквания не само за 1-2 фирми; 4. Независимо жури; 5. Ако се предприема възстановяване, то да се извърши съгласно европейските и световните изисквания за опазване на културното наследство . Уважаеми Дами и Господа, надяваме се, че ще поемете моралния ангажимент и ще се съобразите с огромното недоволство на българските граждани относно начина, по който е протекъл процеса за изготвянето на проект и ограничения брой варианти, от които трябва да се избира. Силно се надяваме, че ще дадете пример, като се съобразите с мнението на гражданите в гр.София и покажете подобаващо отношение и уважение за обекти с такова значение.
19 | Мартин Ангелов | 7 Feb 2011
Здрасти mok. Мнението ми за революция ще го намериш, ако прочетеш из коментарите. Трябва ни революция в мисленето, не блъскане на много глави в бетон. Хората ги боли от удара много, когато оцеляването им зависи от това, а случаят е съвсем различен. Въобще не смятам да страдам заради решения на некадърници спрямо моята среда, ще оцелеем ясно е това. Прав си, че тук трябва да става въпрос за наченки на някакво общество. Най-лесно е да се каже, че нямало общество. Ами овце са мнооого голяма част от хората, но съм сигурен, че ги има тези 100 000 някъде там с нормалната позиция. Въпросът е как да се убедят, че и най-безобидното тяхно действие има значение. Най-пагубното е, че всеки си мисли, че трябва да има революции, боеве и драми, жестоки усилия, които не се знае дали няма да са напразно (напатили сме се и най-мразим да правим неща напразно, знам). Саможертви и мъченичество, не благодаря. Имаме нужда от трезво изразяване на гражданска позиция. Обществото не е утопия, не е и висша математика, или го чувстваш или не. А може и твоят метод отгоре надолу. Ставаш шеф на САБ и следващият път, като решат да правят безумен конкурс като за Лувъра или още по-зле да не правят, тогава САБ излиза с ненагаждаческа позиция и шумно им казва: "Съжаляваме нашата гилдия смята, че сте неадекватни, пробвайте пак" От дискусията все повече се убеждавам, че вярно няма проблем с поколенията, а с ценностите, друг е въпросът, че ценности на по-възрастни хора не могат лесно да се променят. Проблемът е в изоставането на институциите. Те хем са ни наложени като формалното, без което не може и са инструменти, хем са безумно застинали някъде в миналото. Гъвкавост му е майката :)
20 | Мартин Ангелов | 5 Feb 2011
Да съвсем съм съгласен. Направих леки промени в текста, просто когато го писах бях под благотворното влияние на сбирката в САБ :)
21 | mok | 7 Feb 2011
Мартине, разбунил си духовете, хубава статия. Няма как всички да не се обединят около общото недоволство от големи лоши политици, начина на случване на нещата и поредния пример за това. То просто на човек до гуша да му дойде от номенклатури. Всичко това е така, но за съжаление, обаче, отвън трудно може да се промени нещо. По-скоро да се засилите колкото сили имате и да си разбиете главите в една стара дебела бетонна стена. И 100 души юнашка чета да сте - кел файда. Трябва да сте 100 000 и пак не е сигурно, че ще се получи. Та тъй като у нас няма общество (накратко казано) няма как промяна да дойде отдолу нагоре, както би трябвало да бъде. Единственият начин промяна да се случи, е отгоре надолу и ще продължава да е единствен дорде сме офци. Повечето архитекти са дотолкова заети, че са способни единствено да си гледат своята работа и от време на време да плювнат срещу системата (в т.ч. и аз), революции не очаквай. Следователно.. какъв е пътят за промяна - да не развивам досадни теории - оставям ви да се сетите.
22 | Л. Стоилова | 1 Feb 2011
Ето още едно мнение по темата http://sofiazanas.blogspot.com/2011/01/blog-post_31.html
23 | Joro | 2 Feb 2011
Днес минах оттам и не мога да си обясня, защото не включите в идеите си трамвайните линии, които са сложени с бая мъка и пот на този терен. Може да ги използвате за нещо, вместо да ги затриете. Проблемът на архитектите е, че винаги налагат идеите си без да се опитват да останат незабележиим като използват статуквото, една реставрация.
24 | Ал. Петров | 2 Feb 2011
Като за капак се оказва, че въпросната територия е със специален статут... "Озеленяването на булевард „ Руски” в частта от площад „Народно събрание” до Орлов мост е обект в системата от исторически зелени площи в централната градска част /Декларационен списък към писмо на НИПК № 4458 от 26.09.1988г., т.11 /. Защитено е цялото пространство на булеварда от двете му страни."
26 | your name | 5 Feb 2011
"Изводът? Огромната пропаст между поколенията. Група архитекти на преклонна възраст живеят с убеждението, че нещата все още могат да се случват както едно време, когато всичко се разпределяше от централата" Само това не ми харесва в изложението ти! Моля те, не се опитвай да разделяш архитектите на млади и стари! И от старите има некадърници, усукващи се около властта за някой "кокал", но не по- малко са такива екземпляри и сред младите. Да давам ли примери? Мога да почна от синчетата на познати ни до болка татковци. Нека се опитаме всички кадърни архитекти, и младите, с енергията си, и старите, с мъдростта и опита си да направим така, че да се създаде нормалната състезателна обстановка в дейността на архитектите. Така както е направено това в останалия цивилизован свят.
27 | Рони | 31 Jan 2011
Ето едно писмо написано по този повод. ОТВОРЕНО ПИСМО София има много места, които заслужават да върнат блясъка от най-хубавите си години. Безспорно булевард ”Цар Освободител”, любимо място за разходка на софиянци в продължение на десетилетия, е сред тях. От тази гледна точка изключително важно е какъв подход ще бъде избран при възстановяването му. Много територии в града може да се преустроят в пешеходни зони, но бул. „Цар Освободител” е уникален и всеки културен народ би се гордял с подобно паметно място. Поради това, както и поради наложителната защита съгласно Закона за културното наследство, булевардът се нуждае от възстановяване във вид възможно най-близък до оригиналния му облик. По повод съвместната инициатива на Столична община, вестник ”24 часа” и БНТ за благоустройство на пешеходното пространство на „Цар Освободител” в участъка между „Орлов мост” и бул.”Левски” на 10.11.2010г. бяха представени два варианта на идеята. Озеленяването на булевард „ Руски” в частта от площад „Народно събрание” до Орлов мост е обект в системата от исторически зелени площи в централната градска част /Декларационен списък към писмо на НИПК № 4458 от 26.09.1988г., т.11 /. Защитено е цялото пространство на булеварда от двете му страни. Въпреки че разработките са само за една четвърт от декларирания обект, осъществяването им ще промени облика на целия булевард. Ако се предприема възстановяване, то би трябвало да се извърши съгласно европейските и световните изисквания за опазване на културното наследство. За да се възроди духът на мястото би било достатъчно да се заменят дърветата в лошо състояние с дървета от същите видове, да се положи качествено подходяща настилка на тротоара и да се постави дискретно улично осветление. Убедени сме, че възвръщането на блясъка не трябва да се разбира буквално чрез пренасищане с неприсъщи за мястото разностилни елементи на градския дизайн. Реален е рискът да унищожим духа на „Царя”, като постигнем ново лице за старото място чрез пълна промяна. Обявената стойност на пълната промяна е два милиона лева. Независимо от източника на финансиране – от общинския бюджет или от спонсори, загубата на духа не може да бъде остойностена. Остава усещането, че не се търсят пари за мястото, а място за парите. Обръщаме се към всички, които милеят за столицата. Нека се чуят повече гласове. И нека осъществим инициативата с дължимото уважение към историческата памет на града. София, 26 ноември 2010г. Сдружение за защита на район „Лозенец” Граждански комитет „Спасение 2000” Съюз на специалисти по паркове и ландшафт в България Инициативен комитет за опазване зелените площи в кв. „Редута” Сдружениe „Гражданска инициатива за устойчиво развитие” Гражданско сдружение „Бели Брези”
28 | бул. Руски | 29 Jan 2011
Никой ли от вас не забеляза, че на чертежите пише бул. РУСКИ?!?!? What The Fuck!!!! аман от тия ***цензурирано***!!!!
29 | Влади | 29 Jan 2011
Eto oще една новина която би трябвало да предизвика интереса на всички които ги е грижа за облика на софия. http://stroitelstvo.info/infrastructure/2011/01/28/1033237_do_kraia_na_godinata_sofiia_startira_proektut_za/ Така въпроса е кой ще лапне тия малки проектчета. Може би САБ трябва точно сега да се намеси и да пусне едно две конкусчета. Едно за студенти и едно за Архитекти. Иначе намирам тази дискусия за интересна. Обаче се провежда за многократен път. Това че арх. Константинов се е надул пред младият си колега след много години опит си е в реда на нещата. Проблема е че проекта е стоял месец и половина в общината без никой да надигне ропот. Естествено едно по обширно оповестяване на събитието би било от полза. А и пускане за гласуване по време на новогодишните празници е стратегически много добре избрано. Явно в БГ има такава практика, която функционира доста добре ;) Иначе тия два проекта би трябвало да се използват като ориентировъчни при един бъдещ конкурс. А арх Костантинов да бъде поканен като координатор на проекта от страна на общината . Така всички страни биха останали доволни. И това е начина за създаване на конкурси с добро качество.
30 | Борис Тикварски | 29 Jan 2011
ето ви още един повод за размисъл... http://www.skyscrapercity.com/showpost.php?p=71431027&postcount=174..... P.S. аз предлагам главния измамник (не мога да го нарека архитект), и кметицата която направи толкова много за града ни да бъдат линчувани публично
31 | Мартин Ангелов | 28 Jan 2011
@Тошко, никой не иска революции, аз лично съм убеден, че нищо не може да се постигне с революция освен рушене и частично покачване на адреналина. За съжаление 95% от гражданите таят напрежение в себе си и революция е единственият изход. Не, нещата ще се променят бавно, без драми. За да живеем в нормална държава, трябва да узрее на спокойствие това ново общество с ъпдейтнати принципи. Това е като чистенето на въшки :) Системата сме ние! Да, вътрешно трябва да стане промяната и с решителност. Ако се сменят хора с ново мислене, значи и системата се е променила. А част от смисъла на нормалното общество е всеки да реагира. Една частична причина да не се случват нещата е, че когато някой изрази съвсем нормална гражданска позиция, се намират 1000 души, които те набеждават - ти си лунатик, с революции няма да стане, нямаш опит, няма смисъл откажи се. Ей такива хора са ми далеч по-отблъскващи от тези които въртят далавери. За тях поздрав http://tedxbg.org/2011/steve-keil-a-play-manifesto/ @Търновец, малко по-живо много моля :) за промяна е нужно спокойствие, хубаво настроение и безпощадност към скандални субекти.
32 | Tosh | 28 Jan 2011
Според мен позицията за промяна в момента не е много правилна. Тя е агресивна външна, опозиционна позиция. Една система трябва да се променя отвътре, а не отвън. А ако изминеш този път, за да стигнеш до позицията, в която можеш да промениш нещо - ти вече няма да искаш да го променяш. Така че ще ми е интересно да видя който и да е от този блог, ако/когато стигне до силна позиция за промяна, какво ще направи ;) Според мен - абсолютното нищо. Наглостта и страха да изгуби или сподели всичкото постигнато ще го/я е изяла дотогава и него/нея също.
33 | Търновец | 28 Jan 2011
Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.
34 | Павел | 28 Jan 2011
Роси, нямах предвид това, разбира се. Качествата и опитът винаги са уважавани качества, млади и стари често много добре работят заедно и си въздействат ползотворно. С навлизането на следващите поколения в системата ще дойде неизбежна промяна, която някои очакват, а други не искат да допуснат. Борбата е с тези, които не я допускат, както каза и Мартин. Лора, ти обясняваш нещата доста из основи и с повечето ти тези и изводи съм стгласен. Ще си позволя да кажа какво мисля само по точките, по които не съм: - Споменатите от теб архитекти, както и голяма част от архитектите, които четат и коментират тук, участват в конкурси/обществени поръчки и не си позволяват компромиси с архитектурата и дизйна си заради журитата в конкурсите в България. Това са мои лични наблюдения върху проекти на отделни екипи, офиси и архитекти. Тези хора са много наясно с какво са се захванали, когато предлагат 'различните' си архитектурни дизайни на журитата в българските институции. Те по-скоро не биха участвали, отколкото да се опитват да направят нещо, което ще се хареса на журито. - За 'стабилно изградената архитектурна колегия' - може би в момента има нестабилно изградена архитектурна колегия. Или такава, която присъства като личности с адекватни разбирания и иновативно мислене, държащи неформална връзка помежду си, но неорганизирани и непредставени адекватно в официалното публично пространство, защото не припознават нито една от организациите. Именно и затова блогове като този на Provocad и WhATA са много по-посещавани, четени и коментирани, отколкото сайтовете и форумите на КАБ и САБ примерно.
35 | Лора | 28 Jan 2011
Да Павел, Добре си го казал-"по-скоро не биха участвали". Както в политиката,така и в архитектурата в България трябва да мине време да се прочисти,саморегулира една система,която е не само стара и порочна,но и помита каквото наследство е останало след нея. До тогава ще четем подобни теми и ще се възмущаваме тихо всички! Искренно се надявам да е останало нещо след това,поне малко!
36 | Мартин | 28 Jan 2011
Съществува едно понятие - казва се "хронополитика". Всички подобни окопали се изкопаеми са директно уязвими за атаки по тази линия и следва да бъдат "безпощадно разобличавани" (:)) като изкопаеми, които едно не са в час с последните тенденции в градоустройството (а и кога ли са били, след като са се "доказали" по време на развития соц?) и второ, дори да са трябва да го доказват чрез конкурс, а не да лежат на стари лаври и да дрънкат глупости. Този господин дето бил печелил 40 години конкурси не осъзнава, че греха му е гордост и точно тази му гордост е най-слабото му място. Би следвало да бъде попитан какви иновации е въвел в проектите си. Убеден съм, че ще надрънка куп глупости и ще си отвори още поне два фронта. Така че, дами и господа архитекти, ако ми позволите да ви призова - бийте ги безпощадно по тази линия - те са овехтяли, окопали се феодални старци, които само трябва да бъдат леко бутнати за да се дискредитират сами. Всякакви прилики с БАН не са случайни.
37 | Мартин Ангелов | 27 Jan 2011
Абсолютно сте права. Естествено, че не поставяме всички под един знаменател още повече да се опитваме да делим хората, уважаваме всички професионалисти с принципи. Единствените, които искат да делят са тази самозабравила се групичка, която със зъби и нокти брани статуквото. Те не позволяват никой млад да припари, защото имат какво да губят. Ние нямаме връзки, които да браним съответно какво да губим. Простички са нещата. Положително сме настроени, очакваме нещо да се случи, защото и наглостта си има граници.
38 | Роси | 27 Jan 2011
Потресаващо и адски тъжно. Но, да не се подвеждаме от реториката на човека Константинов и да не бъркаме възрастови характеристики с професионални. Надявам се, че Павел е прав и смяната на постовете ще донесе позитивна промяна, но както възрастен архитект не означава пре-привелигирован непрофесионалист, така и млад архитект не означава обратното...
39 | Lora | 27 Jan 2011
Павел, Конкурсът като селекция е чудесно нещо,само дето не винаги работи така.У нас или където и да е другаде има хиляди примери за това.Например, Помпиду го печелят неизвестни до тогава архитекти,има конкурси, които обаче се правят, за да се даде задача просто. За Българския Лувър - има ли нужда от такъв или просто има нужда да се даде задачата,на когото е отредена,не казвам че не е професионалист,или просто да се превъртят някакви пари.Идва въпроса защо и как се създава инвестиционно намерение за обществена поръчка.Това е много различно от реализацията на последно място!Би ли могло тези пари да се вложат в друг нуждаещ се сектор и то в момент на дълбока криза? За икономиката и за обществения сектор и това как те определят архитектурата съм съгласна, но в България има момент, който дори не е икономически или бюрократичен.Никога не може да има 100% контрол над инстанции,които работят заедно.Винаги ще има подкупи,рушвети.Имало ги е,има ги,ще ги има навсякъде. Въпросът е какъв % от работещата структура и от крайния продукт е засегнат от това. В Австрия също няма идеален модел,но там се отделя по-голямо внимание на зониране например, чрез създадена обществена структура от инстанции.Дали има злоупотреби-сигурно.Въпросът е не дали има,а какво става най-накрая.Как действат инстанциите и в каква система са формирани предопределя голяма част от тяхното функциониране.В България дори ЗУТ се пише така,че да има възможност за тълкувания от архитекти,съдии,юристи и т.н.Резултатът - например,когато се стигне до съд за едни имотни граници,които би трябвало да са дигитализирани и неуспорими, настава бъркотия,не винаги,разбира се,преувеличавам,за да набележа генералния проблем.Сигурна съм, че нещата бавно ще намерят местата си.Но до тогава не конкурсите като демократична проява на селекция са проблема или решението,тъй като те винаги ще са силно компроментирани,под това нямам предвид всеки конкурс,който се провежда,а възможността той да бъде поставен под съмнение!Това е вследствие на това как действат институциите,които са свързани с едно строително намерение, не само бюрокрацията,тя е последица на този механизъм. Повдигнах въпроса за Кътов и Братков като нарицателни, а не като пример, че не са професионалисти,напротив,умело са се възползвали от предложените ниши и флуктуации в икономиката.Но проблема за мен е, че няма стабилно изградена архитектурна колегия.А нейното формиране е свързано не само с частни поръчки,но и с обществени.Например,хипотетично, Братков работи със Софбилд,защото знае,че там може да реализира идеите си максимално и икономически изгодно,да кажем.Той не се занимава с обществени поръчки,защото там има други ниши,например,или е финансово и процедурно неизгодно за компанията му.Това е просто хипотетичен анализ,нямам за цел да коментирам буквално арх.Братков.Но така се получава сепариране и изолиране на архитектурната намеса в частния сектор и в обществения.Пак напомням,че това е обобщение,винаги има изключения,но те не са достатъчно.Така за да продадеш дизайна си,трябва да се съобразиш или с ултра модерната тенденция или с мутробарока,или с това дали чичо ти е в общината и ще ти докара така необходимата в днешната криза обществена поръчка.По този начин не остава място за осмисляне на дизайна,просто се предлага това,което ще донесе оцеляване. Икономическата страна на нещата винаги е имала думата и ще я има,но не съм съгласна с теб,че мас-културата трябва да определя дизайна фундаментално.Пример за това е Америка, може да се видят и резултатите черно на бяло, не за много розови,че даже и тук си го признават това в професионалните среди. Нали за това сме професионалисти,за да може,съобразно с икономическата обстановка и възможности на обществото,да му покажем кое е най-целесъобразното решение - в икономическо,естетическо,техническо,социално и т.н. отношение.За това за мен има 2 основни въпроса - компетентността и етиката на професионалистта-архитект и системата от обществено-социално регулиране на инвестиционните намерения.Икономическият аспект винаги ще определя архитектурата,но може да има адекватна архитектура в криза и в подем на икономиката. Винаги има компромиси в дизайна,въпроса е те да са направени професионално! Ето за това за мен проблема е много по-сериозен от обявяване и провеждане на коректен публичен конкурс.Искрено се надявам,да не съм права и да се случат положителни промени по-скоро! Смятам,че подобни форуми стоят в началото на една по-сериозна промяна. Поздрави от мен и успех!
40 | цецо | 27 Jan 2011
Поздрав за хубавия пост, браво за това че си разговарял с Константинов и си изкопчил признанието за величието му, жалко за изразходената енергията, която губи ли се не се ли...Нагласените работи насистина движат държавата ни, тъжно е, както и псевдо конкурсите, както и псевдо обсъжданията. Някой от старото поколение осъзнават ситуацията, други се гордеят със сегашния си статут на "звезди",имат ли търпението и позитивизма граници?
41 | Бранко | 27 Jan 2011
Лошото е, че положението е навлязло в дълбоки коловизи - оне ората тамо си раздават нещата помежду си, а ние глупаците тука вече години /откак следя/ си роптаем. Причината е елементарна - институцията, която се явява трибуна и защитник на архитектите в България е компрометирана обществено и професионално; всъщност тя май и стои в дъното на тъз' - последната мръсотия. Нещата ще си останат същите, докато ние си оставаме тъпи, безгласни и безхарактерни. Така че ако нещо трябва да се промени има 2 варианта, или да се свали ръководството на САБ /нереалистично/, или дискусията да се пренесе на по-висока обществена трибуна с по-близки до неархитектите средства/ДА!/. Така който трябва рано или късно ще си отиде сам. Този, който повдигне въпросът в обществото също ще спечели, щото темата би била интересна на жадния за скандали народ. Така че ти, журналисте, ако четеш това, моля те, свържи се с някого тук и ни дай тласък да излезем от калта! ;)
42 | Теодора | 27 Jan 2011
вие, пък, това че братков и кътов са на една възраст и на едно ниво в социалната стълбица е горе-долу единственото общо между тях, аре, не коментирайте неща, дето не ги разбирате, защото между архитектурата на едните и другите няма много общо (особено и най-вече по отношение на вписването в контекста). същевременно и на едните, и на другите 'вината' им се изразява по-скоро в това, че не заемат активна позиция по въпросите, за които се ядосвате по-горе всички, а не в проектите, които правят. местният ни 'елит' е твърде паркетен и не-склонен към революции, ама каквито хората, такъв и елитът.
43 | Lora | 27 Jan 2011
А защо смятате, че един конкурс би бил по-обективна селекция за каквато и да е намеса в градската среда в София, България?Нима не знаем всички, че конкурси с цел възлагане на обществена поръчка са някак...предсказуеми! Имате ли нужда от примери? Конкурсът за Преустройство на Централна гара – компроментирано първо място на фирма с участие на брата на арх.Петър Диков. Конкурсът за Български Лувър – спечелен от български архитект,работещ в САЩ, място на бизнеса, където имат доста по-различни изисквания,като за някои от тях е доказано,че отстъпват на европейските. Конкурсът – нима той бе обществен? Кога и какво разбрахте за мистериозния проект, който, според екип на Бойко Борисов, спечелил с „пълно единодушие”? Още повече, защо да изнасяме ноу-хау от Америка, когато има толкова по-изискани решения на европейска земя? Тук обаче идва един по-неудобен въпрос – защо последните години на преход нескопосано копираме западни модели,без да можем да създадем работещи наши, белязани с нашата национална,географска,социална,културна идентичност. Една сграда на архитекти I/O, например, извадена от контекст,че дори и в него, е неразпознаваема. Докато ако видите университета по архитектура в порто,Португалия,проектиран от арх.Алваро Сиза,ще разберете как се съчетават елементи на модернизма с локални традиции и материали-деликатно и ненатрапчиво,но професионално! Нима виждаме такъв професионализъм в претенциозните решения на арх.Кътов или арх.Братков? По принцип е трудно и самотно да си архитект в пост-пост-модернистична обстановка,където мас-културата и бизнес намеренията определят облика на дизйна, а в мила родна България – без коментар! Любов по време на холера!
44 | Ана | 27 Jan 2011
Случката е безумна и гневът на Мартин е напълно разбираем. Всъщност липсата на отзвук и на реакции от подобни нелепици са причина системата да остава непроменена толкова години. Съгласна съм с Павел, че това няма да продължава вечно. Мисля, че чашата на търпението на всички ни доста се е напълнила и е въпрос на още малко натрупване на маса от хора с непримиримо отношение към статуквото, за да започне истинска промяна. Но пътят е това - на всичко да се реагира, за всяко нещо да се води битка, за всяка глупост да се посочват виновните, за всяко еднолично решение да се предлага алтернатива. Очевидно ще е трудно, бавно и мъчително, но пък е ясно, че бездействието до никъде не води.
45 | Светла | 27 Jan 2011
Знаеш ли от какво се страхувам, Павел - тук оцеляват и просперират най-вече тези млади хора, които са научили добре уроците на старите за справяне с живота. Повечето от останалите се оказват обречени на маргинализация. Затова системата си се възпроизвежда успешно 20 години след официалния си "край"...
46 | Христо Топчиев | 27 Jan 2011
Изключително жалко е да видя, че тези неща продължават да се случват /не че съм учуден/. Надявам се да има начин подобен проект и избор на проектант да бъдат обжалвани чисто юридически. В крайна сметка явно става въпрос за обществена поръчка, а не за "бащинията" на кмета или на някой член на САБ! Все пак с нашите местни и национални данъци правят подобни обекти! Жалко е, че удара идва от нашите среди - старите кучета с позиции не пускат кокала лесно, а тези след тях, "застаряващите", просто си чакат на опашката, за да се намърдат на тяхно място след известно време. Проблемът е, че другите са "младежите", които в техните представи още не стават. Убеден съм, че те наистина си вярват, че могат по-добре и повече, но ги е страх да излязат на конкурс, защото там може да стане фал! А и представете си някой "младеж" да покаже нещо значително по-добро - трудно ще бъде преживяно! На старите кучета им дай да ти обясняват, че имат опит, че са много много видели и да показват колко са комплексирани чрез снисхождение или високомерна подигравка. Но системата им го позволява, ние също им го позволяваме! Аплодисменти за Мартин, че се е изправил да си каже мнението на място!!! Дано проекта бъде атакуван по някакъв начин и накрая да има конкурс, за да им стане ясно на всички, че подобни гнусотии не могат да продължават!
47 | Павел | 27 Jan 2011
Коментарът е изключително точен и с право толкова гневен. Без да се реформира веднага тази порочна практика води и ще продължава да води следните последствия: - слабо проникване на положителни и изпробвани практики от другите пост-тоталитарни държави, където много от тези проблеми са решени преди 10 години по един начин или се решават в момента по друг. - определени архитекти и техните семейства в бранша ще продължават да получават поръчките по описания пример или по примера на конкурсите за Спортна зала, Алея първа и т.н. - околната среда, градската среда, обществените пространства, тяхната естетика, функциониране и съгласуване ще остане в ръцете на едни и същи самовъзхваляващи се, нереформиращи се, немодерни бюрократофили, които разсъждават по начина "Щом е млад, значи е неспособен". Да добавя, че това са хора, които възхваляват практики от 60-те, когато са създадени едни от най-неприветливите, отблъскващи и неработещи части в модерната история на градовете по света както ги познаваме. На всички тези непроменящи се хора бих казал следното: Не мислете, че това ще продължава винаги. Въпрос на време е в системата да навлязат достатъчно млади хора, които ще донесат промяната, така че вие да не можете да дадете решение на нито един проблем без той да бъде публично обсъден и да бъде в честна конкуренция с колегите ви. Няма да направите нито един проект с крадене на визуализации и проекти от чужденци без да бъдете тежко санкционирани. И не, София няма да стане Билбао, защото музеят там е построен със същите порочни практики, които обсъждаме тук. Не, София няма да има свой Лувър, Дефанс, Шанз-Елизе, няма да бъде Флоренция, Рим или който и да е друг град. Защото всички тези неща са направени в този им вид преди време, с остарели практики, много от които доказани неработещи. Тези примери са постигнати най-вече с правилното отношение и уважение на професионалистите към средата, гражданите, града и историята му. София и градовете в България имат свои отделни съдби и идентичности, които вие, уважаеми нереформатори, в последните години не успяхте да формулирате и поставите като цел за развитие. Успяхте с тях да направите друго... Сега правилата на играта са други и е време да свикнете с тази мисъл.
48 | Светла | 27 Jan 2011
Та като си говорим за защо млади, умни, талантливи и чувствителни хора си отиват, всички трябва да прочетат тази публикация на Мартин Ангелов. Много, много тъжно. В хора като Мартин Ангелов ми е надеждата, че тук може и да излезе нещо свястно и ужасно боли да гледам как средата ги съсипва. Министър на българите в чужбина ни трябва толкова, колкото и министър на българите на оня свят. Ако искаме читавото да остава, трябва да престанем да го унищожаваме.
49 | Nikolay Mihaylov | 27 Jan 2011
Хммм... малко е страшно това
50 | Комитата | 27 Jan 2011
Случайно попаднах на „промоцията“ на това събитие от Фандъкова. Мога да предоставя снимки ;-)
51 | Viki | 27 Jan 2011
Напълно съм съгласна, че нещата НЕ трябва да се случват по този .... начин :(
52 | градинко | 27 Jan 2011
Много тъжно... На сайта на общината дори няма поле за коментари, барем да напсуваш Йордечка Фъндъкова, Дик-офф и цялата им некадърна и корумпирана пасмина. Гласуване между един автор и същия автор - бай Тошо би бил горд.
53 | your name | 27 Jan 2011
Нищо ново...много напомня на "конкурса" за любимата Бойкова зала...
54 | Кристина Димитрова | 27 Jan 2011
Аз пък някак си не харесвам идеята за пешеходна зона там, достатъчно ми се вижда просто да се разчисти. Би се получило достатъчно пространство, че и за велоалея ще има място. Но подкрепям търсенията ти към справедливост, конкурс и плурализъм! Не съм архитект, а обикновена софиянка, и именно затова смятам, че мнението ми е не по-малко важно. В същата посока имам ама много сериозен дългогодишен спор с архитектите около мен, които се смятат за единствено прави и държащи решението и отказват дори да изслушат разни мъгъли-непрофесионалисти. В този смисъл май ние, хората, спрямо вас, архитектите, се съотнасяме както ти и този човек. Старите пренебрегват младите, а про-тата - хората. А всъщност ролята на архитекта е не да казва на хората кое как и къде да бъде, а технически да облагороди техните вече взети решения и да намери изпълнението им.
55 | Събина | 27 Jan 2011
Да, явно си малък още да знаеш по какви схеми прибират парите!
56 | Павел | 27 Jan 2011
Константинов е и архитектът, облицовал с гипсокартон стените на Централната минерална баня :-)
57 | Влади | 31 Jan 2011
Точно за това е нужен един конкурс, на който ще пъдат представени не 2 а 20 или 200 идеи!! За това тука е целият този ропот от страна на хората, които ги е грижа. Надявам се, че за повечето от хората които са коментирали този пост, на първо място не стоят паричните облаги, а добре свършената работа!
58 | Tosh | 29 Jan 2011
Това манифесто е пълна глупост.. и човекът, който говори в нея не ми изглежда(нито звучи) много впечатлително..
59 | Павел | 27 Jan 2011
Здрасти Лора, Да не би да искаш да кажеш, че според теб описания горе случай е по-добър от конкурс? Факт, че в България (и не само в БГ, държа да отбележа) конкурсът не е гаранция за качество и непредсказуемост. Но ако някой има по-добро предложение, моля - нека да го сподели и аргументира. Всички ще му се зарадват, ако върши работа. Въпросът е, че не се виждат предложения и алтернативи. Не разбрах и аргумента ти срещу конкурса за Музейния център. Факт, че конкурсът не беше добре обмислен, подходящо обявен и раздухан, не беше в следствие от дискусия в арт средите, а тоталитарно правителствено решение. Срокът за проектиране беше нищожно малък, да не говорим за скандалната промяна на условието и формата на предаване в последните дни. Впоследствие проектите освен, че бяха изложени за малко, не бяха публикувани. Аз лично реших да го бойкотирам именно заради тъпата и неадекватна организация, а не защото смятам конкурсите за глупост и неработещ модел. Спечелилият първо място проект прави добро на пръв поглед впечатление, а самият архитект е доста опитен и обещаващ. Не знам защо го коментираш от гледна точка на някакви стеротипни модели тип САЩ-Европа, без да си разгледала предложението. Питаш защо да изнасяме ноу-хау от Америка - ами който е спечелил, той е спечелил, нали така се случва в конкурсите. Трябва да се случват конкурси с добра организация, направена от професионалисти, не не стартирани от бюрократични подбуди, а с желание и цел добър краен продукт. Възможността от урежедане или влияние върху журито трябва да е намалена до минимум, а действията около конкурсите трябва да са максимално прозрачни. Журито трябва да бъде разнообразно и със съвременен поглед върху предмета, за да гарантира качеството на избраните проекти. Така всички тези негативни случки от конкурсите в България дотук могат да бъдат избегнати. Към архитектурата на Кътов, Братков или който и да е друг можем да имаме много претенции, критики или хвалби, но тук говорим за методи на харчене на публични пари за публична архитектура. А колкото до това кой определя качеството на архитектурата - не знам къде не го прави 'мас-културата и бизнес намеренията' - може би в Северна Кореа, където ги определя Ким Ил-сунг. Поздрави
60 | Боби | 27 Jan 2011
Марто, къде се навря между шамарите мой :) Изчакай 40 години и тогава!
61 | sazz | 27 Jan 2011
Тази статия заслужава да бъде публикувана в някоя четена медия. Предлагам например като за начало webcafe.bg. Мамин сладък - 40г. печелил конкурси. Поне да беше шеф на САБ или нещо такова.