В крак с времето

@ мартин Да ама Партерите не са паметници на културата, по скоро повечето не са. Това е модерно изкуство: http://www.bilderbuch-koeln.de/img/2c/d2/282369.978x1304xin.jpeg Разликата е, че автора на давида създава нещо, докато автора на 'в крак с времето' по скоро разваля, колкото и весело да изглежда направеното. Това си е моето мнение.

[…] […]

Според мен това разрисуване беше много по-интересно и провокативно от повечето скулптури на измислени (очевидно по мое мнение) хора на изкуството в България.. Като се вземат всичките новоизградени паметници, като този в градинката до Александър Невски, които са чист пастиш и бутафория, и се стигне до "модерно" изкуство и всичките грозни статуи, които не представляват нищо за никой макар е ясно какво е искал да каже автора..

Аха добре, ще се запозная, ей сега веднага! Пак не съм си прочел урока и ми се скараха :) Аз оценявам един стрит-артист по това колко провокира статуквото и се заиграва с власт-имащите. В случая това е факт и показател е реакцията. На хората им е писнало от сериозност, благоприличие и убийствена скованост. Опасността младежите да хванат спрейовете и да намажат други паметници не се е отключила след този акт. Тя винаги е там. Опасността от омазване е факт, само погледни Софийските централни партери.

А ето ги и всичките герои разшифрирани.. честно казано, според мен Маската е най-труден за разпознаване, след това е Върколака.. всички други супер много си подхождат и за мен не беше много трудно да ги разпозная. http://www.kunstdrom.com/

3. Показа на огромна част драскачи, които оставят нечетимите си послания, че са далеч от истината. Българският Banksy е факт. Ами с извинение обаче това е необмислено, да не казвам глупаво твърдение. Запознай се с Творбите на Banksy, и после сравнявай двете неща. Запознаване=какво се крие зад неговите драсканици! Ще дам един Глупав пример: Дали някой би определил оклепването на Мона лиза с цветни боички, като шедьовър? Едва ли! От друга страна ако подхода не беше толкова драстичен, едва ли би предизвикал такава реакция. Едва ли би накарал хората да се замислият дали искат да запазият част от миналото си. Но все пак си остава опстноста много младежи да хванат спрейовете и да изрисуват половината паметници в БГ. Това би било не толкова смешно. Защото самоиронията не е смешна тя е обикновенно тъжна и те кара да се замислиш за своите ценности?

интересно би било да мацнем и една усмивка (или тъжна гримаса) върху някой паметник на Левски или Ботев :P не че сравнявам, но съм убеден, че и авторите на "В КРАК С ВРЕМЕТО" са наясно, че има хора които сравняват...

Да,съгласен съм,че за да е интересен града са необходими повече места, където да се случват реализации на провокативни идеи. Още от самото начало на полемиката за този паметник ми липсват две неща: - приказката за градината - спокойната дискусия за средата, в която живеем Доколкото ми е известна приказката за градината е изпълнена с много драматизъм още от първите опити за изграждането и. Стоителството и започва цар Фердинант. В началото предимно като цветна градина. По-късно се засаждат различни дървесни видове,изгражда се зоокът/старата зоологическа градина/.Построена е обсерватория, предоставена на софийския университет за учебни цели.Обсерваторията е действаща и сега, а първия телескоп, монтиран там е телескопът на д-р Петър Берон. По същото време и като част от една обща идея е създаден природонаучния музей, като част от експонатите са личната сбирка на царя. И докато се случва всичко това има протести, престрелки, убити и ранени, защото част от земите на градината са пасището на с.Слатина/ сега квартал на София /. Почти по същото време, в края на 19 и началото на 20 в. започва реализирането на проект за градоустриството на София. В него се предвижда улиците свързващи централна гара с южните райони на града да са с централно платно с няколко ленти за движение,зелена зона за пешеходци и за почивка и локални платна.Проектът е изпълнен от централна гара до Лъвов мост , където тогавашната опозиция организира демонстрация с лозунги, на които пише: "Картофи ли ще садим на тези улици?". През втората световна война се включваме на страната на Германия с идеята,че ще присъединим откъснатите от България територии.До 09.09.1944 г. българските войски не участват във военни действия, включително и на източния фронт. Българските окупационни части в Югославия и Гърция имат административни функции/подобно на задачите, които имаха сега в Косово,Авганистан../. Немските части в България са разформировани подразделения, изведени от тила за почивка. Една от хипотезите за смъртта на цар Борис е неговия отказ български войски да участват в сражения срещу съветската армия. На 09.09.44 г.Съветския съюз ни обявява война. Участваме във втората фаза на войната, вече като съюзници на Съветския съюз. Даваме 100 000 души жертви, но след края на войната не сме третирани като съюзници на победителите. През времето на втората световна война България не е губила незвисимостта си, за да бъде освобождавана. Повече от петдесет години ни бяха необходими , за да поставим тихо мълком един мижав / защото за мен той дори не е скромен / барелеф на един от царете си. Колко са достойните паметници на български царе, за които си спомняте в момента?.... Какво има в тази приказка? Има неказвани или споменавани под сурдинка неща за стремежа на последните български царе да градят една независима самостоятелна държава с дипломатически ходове,подкрепяйки научната мисъл... Има демонстрация на "братска" зависимост и опит да бъдат премълчани или преиначени части от историята ни. Полуистината не е истина. Това е лъжа, манипулация, всичко друго , но не истина. И тук въпросът не е за моята или твоята истина, а за цялата истина, подкрепена от факти. Според мен полуистините раждат такива реакции, визирам оцветяването на паметника. Явно е , че има много неказани неща, които напират и искат да бъдат чути. Дали имаме зрелостта и готовността да ги чуем , слушайки? Този паметник е част от приказката.Той е построен и поставен там с отговорното решение да ни напомня за нещо. За какво и имаме ли сили да кажем всико? Ако идеята за построяването на тази градина е била да се подпомага знанието за света,то този паметник трябва да стои там. Опознаването на света изисква усилия, понякога жертви. За мен този паметник ни дава възможност да се опознаем, да видим какви сме.Ако сме достатъчно зрели бихме могли да застанем срещу него без да се чувстваме зависими, жалки, малки... Не мисля, че е необходимо да го разрушим, за да намерим сили да кажем цялата истина. Тя пак ще бъде само част. В градината има много места, където творчески идеи, като оцветяването на този паметник,да получат възможност за реализация. Защо това да не бъде една изложба на открито на модерно претворени макети на побни паметници?

http://www.vimeo.com/25461626

на мен ми напомня това произведение на кенефчето на Черни :) също толкова забавно също толкова предсказуемо като качество на отзвука само дето таргетите и възмутените са различни или еднакви (пак се тая) би ме израдвало една идейка повече ако беше с някакви лесно почистващи се материали, но и така си е ок доколкото може да бъде :Р

http://crosebrough.typepad.com/photos/uncategorized/2008/07/20/icons.jpg Аз се сетих за това като гледах тази интерпретация на тези скулптори..

България е логистична подкрепа на Хитлер по време на войната. подсигуряваме окупацията на балканския полуостров докато фашистите просвояват "Лебенсраум" от славяните. Тази воина е загубена и руснаците имат право да поставят символа си в нашата разчекната страна...най-интересното е че даже имаме по-голяма територия след този "инцидент"(взета от Румънците, защото те са се осрали повече). паметника е важен и интересен символ. боядисването е супер. имаме парво поне да си го боядисваме :)

на мен лично идеята за "стрит-арт" ми бяга от това да използваш за платно нещо, което е (или поне претендира че е) изкуство...

Каква е функцията на изкуството? Да създава впечатление, да променя нечий мироглед, да отваря нови погледи, да изненадва, да провокатира, да разсмива, да предизвиква реакции като цяло.. не е ли? Дали е street-art, дали е просто вандализъм.. дали е просто боя върху паметник, или има някакъв дълбок смисъл и идея.. според мен няма значение, защото е субективно и всеки може да го разгадае спрямо собствената си гледна точка и позиция в живота.. Най-вероятно има и хора, на които не им направи никакво впечатление - защото мислят, че могат да направят нещо по-оригинално или просто не ги вълнува нито паметника, нито образите създадени с няколко цвята боя върху него.. Това, което е важно е че доста хора го видяха и това създаде различни емоции у тях.. според мен реакцията на правителството е нормална, традиционална - всяка официална институция представляваща нация с изградена история сигурно би издействала по този начин: да го изчистим и да забравим. Но би било хубаво да има продължение - нямам предвид да се изрисува друг паментик по този или друг подобен или неподобен начин - а да има отговор на това, че обществен интерес към подобни интервенции, идеи или просто постъпки има.. да се направи нещо, да се създаде нещо, да се организира нещо.. Според мен реакциите към "това" (каквото и да е то) показват само колко е безинетересен града София, замръзнал във времето поради пренасищане с проблеми. Има такава книга "event cities" на Tschumi (даже са няколко броя) и книгата е много тъпа особено за заглавието, което носи. Заглавието обаче е много итнересно и според мен съдържа главанта цел на всеки град - събитие. Целта на всеки град е да събере хората заедно, да запознае хора един с друг, да създаде ситуации за подобни запознанства.. да минимализира в транспорт и предвижване от едно място на друго, и да максимизира в това да създаде случайни или умишлени взаимодействия между различни хора. Когато града и обществената среда се провалят в това да създадат подобни възможности, то се появяват разни частни инициативи (което само показва желанието на хората да познават други хора и да си взаимодействат по един или друг начин) като молове, интернет, клубове и други подобни. Това, което се случи с този паметник според мен представлява желанието на хората нещо да се случи - дали на това място или някъде другаде - нещо специално и изненадващо, да изглежда сякаш не е организирано и да е с идея (дали слаба или силна).. според мен, ако не можем всички да се съгласим, че е хубаво, то определено може да кажем, че е интересно.