Покрай
Line of Site имах възможността да разгледам Лондон и да получа един урок, как един 12-милионен град може да има безупречен център, как за всичко е помислено и как можеш да се разхождаш из улиците му в пълно спокойствие. Ще се опитам да споделя нещата, които ми направиха впечатление. Неминуемо се заражда мечтата, че някой ден и при нас ще "огрее слънцето", но човек си дава сметка, че всичко това е постигнато с много пари, мисъл за бъдещето и най-важното - манталитет. Първото нещо, което ми направи впечатление са настилките. Всичко е безупречно. Второто нещо е движението. В Лондон е в сила ограничаването на достъпа до първа зона в центъра. 90% от превозните средства, които се наблюдават са традиционните им двуетажни рейсове и таксита. Задръстване така и не видях. Другото нещо, което не видях е кола върху тротоар, сериозно говоря не преувеличавам. В един момент човек се чуди къде си държат колите тези хора. Трето, това са маркировките и надписите. Известни са надписите "погледни наляво/дясно" на всяко кръстовище, въобще не се налага да мислиш за нищо. На абсолютно всеки кръстопът върху къщите има унифицирани за града табели с надписите на улиците, нещо изключително полезно за туристите и не само. Четвъртото нещо, това е въздухът, не знам дали съм уцелил някакъв специален период, но въздухът в града ми се стори 5 пъти по-чист от софийския, а и нямаше случай да ми лъхне от някъде на изгорели газове, може би защото колите им са нови, не знам. Пето нещо е респекта с, който се отнасят към миналото, но и в същото време симбиозата му с авангардни решения, тук Фостър заема челна позиция, защото неговите творения се набиват най-силно на очи. И накрая обръщам внимание на тичащите и каращи колело хора. Сигурно на всеки 2 минути можеш да видиш някой да бяга със спортно екипче из улиците на града или да си кара кротко велосипеда. Условията за това естествено са перфектни.
Гигантското "
лондонско око" дело на Marks Barfield създава специална космополитна атмосфера.
Тук малко перфектни детайли, способни да завъртят главата на всеки архитект :)
Традиционен тип строителство - тухлена облицовка, неподатлива на времето, английски дворове и подредени цветя...
Британският музей. Вътрешното пространство създадено пак от Фостър има невероятно въздействие, човек се пренася в друг свят, иначе почти не обърнах внимание на експонатите а и нямах много време...
Случайни сгради
Сградата-фабрика на
Lloyds
И понеже Фостър е навсякъде -
Прословутата шишарка и отраженията й върху околните сгради.
На първата снимка се вижда обособяването на велоалея в градската тъкан, а на втората се вижда качеството на изпълнение на настилките - маркировките в случая са част от настилката!
Тук съм снимал тротоарни настилки, на първия кадър се виждат стандартните тротоарни плочки, които се срещат навсякъде и по най-малките улички и създават впечатление, че дори и с танк да се мине върху тях пак нищо няма да им стане. Това е разликата с нас, че те като правят нещо го правят да издържа столетия, а не като при нас след първия дъжд плочките са разхлопани и натрошени и те знаят, че така им излиза по-евтино. На втория кадър е документиран единственият дефект, който забелязах за 5 дена обикаляне. Пропаднала плочка - срамота :)
Още настилки и детайли...
Велосипедни странности или необходимости
Ако не разбрахте, това е вело-линейка. Явно хората приемат колелото на сериозно и не им пречи да си вършат работата с него въпреки, че времето там е доста дъждовно, докато при нас някак си не е престижно да се мотаеш с колело, като може да имаш 2 коли.
Това не са тоалетни на 5-звезден хотел, това са обществени тоалетни, при това са така проектирани, че влизането до тях става без врати, няма я леличката, която те гледа криво и ти сочи картона върху който е написала със син маркер таксата 30ст.
Тук искам да направя една скоба и да поговоря за рекламните табели на магазините. Виждате за какво уважение спрямо сградата става въпрос и за каква естетическа зрялост говори - Фини табели, които мога да оприлича с етикети на скъпи маркови дрехи, запазване на оригиналната фасада и реконструиране на стари елементи, впрягайки ги в своя полза. Какво става у нас - всеки "бизнесмен" просто се чувства длъжен да унищожи оригиналната фасада, като я покрие с алуминий, огледала или други гнусотии и естествено рекламната табела е от край до край (така е, празно не трябва да има) задължително в ярък цвят и с огромни букви като за малоумни.
Кметството на Фостър
"Милениум бридж" лично мен много ме впечатли, пак произведение на Фостър, аман вече от този човек :)
И една снимка, която ясно показва симбиозата между старо и ново -
Ken Shuttleworth/Make
Пиша тази публикация, не за друго а за да си тренираме от време навреме чувството за нормален град и за да не свикваме прекалено с мизерията, въпреки, че аз София си я обичам много и от нас зависи как ще се развива...