Селото бутна паметника*

Случаят 1300 хвърли толкова мощна светлина в културната ни действителност, че започваш да съжаляваш, че си погледнал. Съзнанието ти откзва да приеме, че такива индивиди те управляват и се опитваш да си сътвориш някаква зла конспирация, която стои зад този жалък цирк за да се успокоиш. Отчайващата липса на въображение обаче започва да те вбесява. Минават не малко дни от бутането на паметника и решаваш, че е хубаво да се напише нещо поне обобщение. Забравяме за омразата. Няма да казваме колко са глупави чиновниците, няма да говорим за лицемерието, което се изсипа, за лъжите и манипулациите. Не искаме да падаме на тяхното ниво, не искаме да ползваме тяхната омраза, която може само да руши. Вместо това ще се опитам да изкарам от случката малко поуки. seloto butna pametnika Ще започна с една утопия, една от хилядите възможности за съдбата на паметника. Хората по света правят туризъм от историята си, разказват я тази история под всякакви форми, ние унищожаваме, обезличаваме и правим бутафирни възстановки. Имаше един етап от разрушаването на паметника, един много фин момент в който можеше да се спре, естествено говорим за утопия. Това е моментът в който "опасната" метална конструкия беше свалена, и неразбраните скулптури също, моментът в който остана само бетонното тяло на паметника. В този момент асоциирах паметника с берлинската стена, софийската берлинска стена. Трите абстрактни бетонни обема можеха да се превърнат в уникален музей разказващ по съвременен начин историята на мястото и режима. Влизал съм в един от обемите, пространството вътре беше уникално и е жалко, че такава авангардна архитектура беше унищожена. Вътре можеше да има макет на казармите и предишния мемориял, изложба, която представя архивни снимки и факти. Бетонните обеми можеха да станат основа за изкуство, можеше да се боядисат сини като символичен знак, че сме преодоляли комунизма или сини като знамето на Европейския съюз или хиляди други варианти. Но разбира се омразата и липсата на въображение доведе единствено до разрушение и това получихме. Трябва да отбележим, че при разрушаването в бетона имаше толкова желязо, че и самолет ако се беше врязал нямаше да мръдне конструкцията и е радно всички, които манипулираха за опасността на обекта да се засрамят. 210907 68605 ndk armatura За мен този паметник ще си остане паметник на инакомислещите, на поколението, което е израснало покрай него, на всички излезли от прехода, способни да разграничат изкуство от политика. Паметник на всички, които не се комплексират от миналото си, защото нямат вина за безумията на онова време, но достатъчно адекватни, че да не искат да си заличат историята, дори и срамна. Този паметник физически заличен, няма да спре да съществува под всякакви форми. Случката няма да бъде забравена. Следват малко поздрави И какво сега? Потрошихте паметника мамини сладки герои! Празнувайте, искам да виждам щастливи хора изпаднали в еуфория, искам нещо положително поне да излезе от унищожаването на 700000 лева публични пари. Искам да поздравя групата на героите, които направиха това възможно. Всички които сляпо вярваха, че се борят със злото, че допринасят към обществото, изгубили безброй часове в това да убеждават хората как ще се промени животът им след като няма соц паметници. Ето сега е моментът да се насладите на момента! Аз точно за това си плащам данъците за да имате парички да бутате паметници и да ставате герои. Само да попитам, сега падна ли комунизмът най-накрая, че го чакаме отдавна. Ако трябва още ще дадем. Чакам с нетърпение да падне и ПСА, имате пълен карт-бланш от мен. Напълно разбирам състоянието ви, но съм абсолютно убеден, че това е диагноза! Не искам да живея в общество, което опява за миналото, хленчи непрекъснато и иска да причини на някой гадно за да ни е на всички гадно. Писнало ми е от жалки подобия на политици за които основната движеща сила е борбата с "комунизма". Водени от една единствена сила - желанието да отмъстят и да си върнат за годините, когато са били поттиснати. Тази дъвка свърши, вече е издъвкана, намерете си по смислено занимание. Искам да поздравя и всички тези, които ги болеше фара за паметника, но направиха пари от него. Искам само да ви кажа, че вие сте дъното. От мазните лобисти до строителните фирми и платените журналисти, всеки който е взел и 5 лева по веригата в бизнеса с унищожаване на изкуство. Вие сте далеч по-жалки, далеч по-грозни от най-грозното изкуство и далеч по-опасни от най-ръждясалата конструкция. Към всички които просто са възмутени колко беше грозен паметникът мога само да кажа, че всичко е наред вече, може да продължите да правите каквото сте правили, извън опасност сте. В мола е приказно, гледай мача, отваряй бирата и всичко ще е наред. Честито на всички софиянци за най-скъпата дупка в историята на управлението на София Искам специално да благодаря на кметицата г-жа Йорданка Фандъкова и помощтника и за това, че станаха лица на този абсурд, всички ще ви запомним много добре, знаете с какво. Ще ви запомним с вашата неискрена позиция, защото нямахте смелостта да решите проблема по културен начин а трябваше да си кривите душата и да лъжете, че паметникът бил опасен и в лошо състояние, състояние резултат от безстопанственост. Трябваше да си кривите душата и да казвате по телевизията, че цените творчеството на проф. Старчев, което се цени в цял свят и за това пращате пластиките в националния исторически музей а в същото време не сте се запознавали дори с човека. Постигнахте целта си, нищо впечатляващо, вие все пак сте властта, да бутнеш паметник не е геройство. Добих усещане за това какво е да живееш по време на режима, когато искаш да кажеш нещо, но машината минава през теб. Господ въображение да ви дава! Честито и наздраве! *Заглавието "Селото бутна паметника" е спонтанна реплика на 3-годишно дете :)