Пресни традиции

Az predi okolo godina bqh obobshtil BG "arhitektura"-ta kato "naturalen dekonstruktivizm".. zashtoto toy nqkak stava v BG po edin mnogo estestven pyt.. No vse poveche i poveche zapochvam da se uverqvam,che v BG sgradite,koito mogat da se narekat "arhitektura" se broqt na ednata mi ryka (kolkoto i naduto da zvuchi tova).. i za jalost edinstvenoto,koeto prechi na "arhitektura" da se poqvi v BG e fakta,che pari nqma. A kogato pari ima - to togava nqma opit i vsichko se pravi kakto vinagi - za sedmica ili bukvalno nqkolko chasa. Tova e nay-golemiq problem i arhitektite ne mogat da go reshat.. ne i sami. Po tazi sgrada - krasotata na podobni sgradi beshe tqhniq "master plan", zashtoto kakvoto i da se govori,no ako se poglednat komunisticheskite (koito sa vsyshtnost socialisticheski) sgradi v BG otgore, to te pravqt dosta smisyl. Logichno hvyrleni geometrichni predmeti syzdavashti prostranstvo okolo sebe si zaradi nachina, po koyto sa slojeni - v povecheto sluchai razdelqshti dvijenieto na kolite i peshehodcite. Syshto taka gotinoto za tqh e che te praviha tezi hubavi zeleni zakrileni ploshti.. Taka che kolkoto i da se govori,no spored men tova ne sa loshi sgradi. Vyprosa e che podryjkata im e na ujasno nivo (demek nikakva).. a pri evtin,no ne dylgotraen material kato mazilka drug efekt ne trqbva da se ochakva. Taka che az prizovavam horata da polzvat drugi materiali kydeto finansite im pozvolqvat i po tozi nachin sled 20 godini kato se razhojdame iz Sofia nqma da vijdame syshtite sgradi, no tozi pyt nash variant i dosta po-plytni edna do druga (makar kakvo da se govori, Sofia veche e pylna v podobni malki izpyknali bunkercheta)..

Добро наблюдение и хубави снимки. И на мен тези разхвърляни фасади на стари блокове ми напомнят на деконстуктивизъм с практическо, а не теоритично начало.

Колективното начало в България е именно индивидуалността, колкото и абсурдно да звучи. За добро или лошо е друг въпрос, но българинът действа сам. Това е факт, който трудно може да се промени като народопсихология, и точно затова си мисля, и винаги съм смятал, че проектантът трябва да се съобразява с този проблем. Сещам се за едно старо проектче, където се борихме с това - http://martinangelov.com/blog/?p=35 Това, което обобщено твърдя, е че независимо дали ни се иска или не - как изглежда една жилищна сграда зависи от обитателите и примерът с панелката го доказва

Да и аз смятам, че е хубаво. Хората имат нужда от малко повече самочувствие и спокойствие за да изразят своята идентичност (дали фасадата на един блок е подходящото място е друг въпрос). Това блокче в този си вид мисля, че повече ще ми хареса отколкото ако е изцяло санирано. Даже си мисля, че ако този хаотичен пъзел в санирането се планира предварително, биха могли да се получат доста оригинални решения. То е ясно, че е почти невъзможно всички да искат да си изолират апартамента, защо тогава тази композиция от правоъгълници да не добие прецизен и интересен вид.

На мен също доста често ми харесва ефекта от санирането "на парче".Като си помисля обаче за планирано "саниране на парче" /ебати израза/ и като се повтори множество пъти първо си мисля ,че може да се доооповтори ефкта на панелните повторения и най-лошото да се повотри ефекта на оранжевите и розови "торти" /в офиса му викаме на тия цвят -бебшко ако/.Иначе доста интирисни неща могат да се получат от монотонните фасади.Преди половин година си спомням ,че имаше конкурс на Ceresit за една такава сграда/даже бях направил табло с 12 фасади ама ме домързя да ходя да го принтя и занеса за конкурса :(/.Иначе сградата с която правиш асоциация вчера спечели награда в "Сграда на годината"-ама не голямата награда защото все пак живееем в Булгаристан.

"У нас силно липсва колективното начало": ако щеш вярвай, но това съм го чувал дословно и отново във връзка с архитектурата и в Белгия. За обратното пък беше писал наскоро И. Е. Станков. Мисълта ми е, че това не е резултат от стечение на обстоятелствата, а проява на национален характер. При това на мен ми харесва. :)

Да му мислят в Бостън и Лондон :) В този блок ми харесва, че хората не залитат в крайности и всички дръзнали да се изолират използват белия цвят, защото има доста по-тежки случаи като този. У нас силно липсва колективното начало и много често се стига до избиване на комплекси чрез недомислици, това е нормален процес предвид обстоятелствата в държавата, желанието за самоизява е основна нужда и като не ти позволяват да се изявиш другаде го правиш в домашни условия :)

Честно да ти кажа, понякога народната панелография ми харесва повече в сравнение с новопоявили се оранжеви или розови "торти" проектирани за един уикенд. Естествено говоря за принос към средата а самият живот вътре в тях е съвсем друга тема, доста субективна.

Преди няколко години имаше предложение от една току-що завършила българка, подвизаваща се между Бостън и Лондон, да се боядиса всичко в България в цветовете на дъгата и така щяло да изчезне мрачното и грозното и подтискащото, не само в сградите, но и в отношенията на хората, че и икономиката. Сега обаче не мога да намеря сайта в блогспот, който бе създала с цел разпространяване на идеята :) Но част от картинките, които беше приложила като нагледен материал, бяха възрожденски улици от Търново пребоядисани от бяло в розово, резедаво и бебешко синьо с фотошоп.

PS. Ето други снимки от Stata: http://en.wikipedia.org/wiki/Stata_Center

Не знам дали трябва да намесваме чичо Франк :)

Аз имам друг въпрос: дали някой би искал да живее в сграда, която си прави гаргара с народната панелография :) Колкото и интересна идея за гледане да е подобна гаргара, или за интелектуалстване, все пак да живееш в нея е съвсем различно :)

Да, обаче поне в панелните комплекси има градинки, където да си играят децата и паркинги, а новите строители мислят само за парите и изобщо разрушават всичко зелено.

Мисля ,че добрия ефект се получава от това че въпросните "кръпки" донасят едно нещо което липсваше на панелните комплекси - човешки мащаб.То затова и 5 етажните жилищни комплекси все още са ни толкова тачени за разлика от 8-10 етажните - за всичко е помислено /и то добре и от хора с опит каквито вече няма/,но на чертежа е избягало "човешкото". Другия проблем е ,че тези градоустройства на панелните комплекси са като доста премислини двуйзмерни композиций ,но не и като 3 измерни /за това нещо беше писал арх. Павел Попов в книгата си за абстрактната композиция/.Другото което забелязвам от чуждите списания/най-вече wttbewerbe/ е че при нас никога не се прави "черен план".

Има един световен оригинал, на който ми прилича (тук на снимката) http://razmisli.wordpress.com/ Stata Center, MIT, USA