Парк на неизявения

Здравейте уважаеми читатели! Тъй като много много отдавна не съм писал в това малко идеалистично интернет местенце и тъй като не е хубаво да запустява говоренето за публичното ни пространство, реших да прекопая символично градинката. В днешното предаване ще засегнем един така по екзистенциален въпрос а именно темата за маркирането на територия и естествената нужда на човек да остави нещо след себе си за да го помнят. За целта ще използваме терен за онагледяване така наречения "Кучешки парк" в София. Всички знаете колко приятно място е това, но нека започнем от името "Кучешки парк", армия от малки и големи пухкави кученца са си извоювали това име по естествен начин с години упорит труд, като че ли това парче от София е убегнало на чичковците с големите ножици, които режат ленти и изнасят тъпи речи. Кучетата са го маркирали първи. Но! Оказва се, че не само кучетата препикават, изумително е какво изобилие от артефакти от прехода може да откриете из парка. Но нека започне по хронологичен ред: 2001 - Парк на красотата. Добре кажете честно колко умствена мощ на манекенки е нужна за да се роди това така изпълнено със съдържание име, това е почти толкова силно колкото метростанция Европейски Съюз. Въпреки това е смела заявка за преименуване на парка. 2004 - Кът на Надеждата. Опааа какво е това в далечината? Дали това е надеждата? Да! Точно това което търсих, кътът на Надеждата, веднага щом се приближих ми стана едно такова обнадеждено. Скромно, ненатрапчиво, но точно на място, точно когато имаш нужда. Следващият пък като се чудите дали има надежда, вече ще знаете. И тъкмо когато си казах, че е твърде добро за да е истина... Търсих и къта на дружбата, но уви не го намерих. 2005 - Алея на спортния деятел. Тук нещата са както американците викат (уотафак). Значи схемата е проста, ако си фирма и искаш да си направиш реклама, набелязваш алея измисляш нещо тъпо, слагаш дата и бум готово. Ами да бяха написали някакъв виц на тая плоча, повече обществена полза щеше да има. 2007 - USAID посади 570 дървета. Тука говорим вече за трайното приятелство, не това обикновеното и тъкмо се чудих къде са отишли семената на прогреса. Тенкю америкън пипъл никога няма да забравим този жест :) 2011 - САМСИ. Тук мащабът на маркирането е малко по особен Както виждате тези артефакти доказват, че през последните няколко десетилетия градската скулптура се е свела до правене на надгробни плочи. Тъжно е действието в което се опитваш да получиш признанието на хората просто като напишеш произволни думи на лъскав камък и сложиш името си отстрани, вярвайки, че то ще остане във вечността. Това е все едно да се молиш на обществото да те харесва, а още по-тъжно е да не осъзнаваш, че си сам в този цирк. Заключението е че в момента обществото има остър дефицит от приемственост/признание (Диагноза върху която си струва да се замислим). Някак нещата са прости, ако правиш добрини на хората и се жертваш, това много бързичко ще си проличи и ще получиш тяхното признание, иначе си оставаш комплексар, който драска по скъпи камъни със златна боя. Така че уважаеми монументоправячи, вземете се стегнете малко и свършете нещо полезно :)

Коментари