Следващите 1300

Има хора, които си мислят, че историята започва с тях и свършва с тях. Това да унищожиш един паметник, произведение на изкуството през 2015-та година за да направиш имитация на миналото си е меко казано културен талибанизъм. Общината в образа на любимата ни кметица, вместо да обединява гражданите и да вдъхва позитивизъм и любов, някак си успя да раздели гражданите и да нагнети толкова много напрежение в културните среди, че да се чудиш. Въпросът се оказа много по-сериозен от колкото изглежда на повърхността. Не става дума толкова за паметници и естетика, колкото за начина по който боравим с паметта. Проблемът отдавна не е политически или естетически. Това ще се окаже изключително важен тест за обществото ни, най-точният индикатор дали преходът е приключил, дали сме преодолели призраците на режима и дали вече може трезво да погледнем на историята си. Срам ни е от миналото, но като унищожим огледалото не променяме нищо. Обществото ни има изключително тежък проблем с приемствеността и признанието, никой не признава нищо, никой не надгражда върху предишното. Самоизяждаме се, делим се на лагери и не си помагаме. Не можеш да стартираш благородна кауза за възстановяване на памет с омраза и рушене, това е грях. Тези, които мечтаят за реванш не осъзнават как ако бутнат това произведение ще се превърнат в абсолютно копие на предишните агресори и това ще продължи до безкрай. Та ако искате покрийте цяла София с копия на трите мемориални стени, но не рушете! Аз искам да живея сега а не сто години назад. Мислите ли, че прадедите ви са си дали живота за да стоят паметните им плочи точно на х и у координата!? Фиксирането върху точното копие е тесногръдо до безкрайност. Фактът, че четвърт век не можем да извадим паметните плочи на бял свят, говори за безсилие да създадем нещо ново. Срам! Забравят се и се подценяват жестоко младите хора, които въобще не виждат нещата както послушните чичковци в общината, светът се е променил драстично. Младите не ги е срам от миналото, защото то принадлежи на родителите им, ако те е трябвало да го променят то е трябвало да стане тогава, сега е късно, сега е време новото поколение да си подреди настоящето. Другото нещо, което забравяме е, че тази структура е част от последните 33 години съвремие, аз съм израснал покрай нея и ако се махне ще се почувствам тъпо, все едно са обезличили по някакъв начин София. Никога не съм възприемал паметника негативно, за мен той винаги е бил абстракция, съвременно изкуство, доказателство, че аз и родителите ми мислим различно но се разбираме. Обществото има нужда от нестандартното, не може всичко да е смляно и напудренко. Посочете ми едно проявление на съвременно изкуство в града София. Няма нали! Винаги съм вярвал, че този паметник с много малка намеса, освежаване и хубаво осветление може да се превърне в местната айфеловата кула. Дори самият автор беше предложил да се боядиса металната конструкция и да се измаже бетонът. Толкова ли една боя не може да осигури общината, резил. Дайте си сметка, че това би струвало една хилядна от бутането му, но идват избори, европари, фирмите трябва да работят... В такава реалност живеем, пет големи фирми и един разпределител. Ако мислите, че разрухата не ви изразява, присъединете се към групата за запазването на паметника във Facebook

Коментари