51 поста, 3000 коментара и 12 години по-късно е време за промяна или по-скоро преосмисляне. Едно време блоговете бяха голяма работа, едни от малкото места, където можеш да получиш независима информация и да започнеш интересна дискусия. Някой от тях спечелиха доверието на много хора и започваха да изместват класическите медии. Това беше така докато не се появиха социалните мрежи и бавно погълнаха публиката. Хората спряха да следват и търсят блогове. Блоговете пък си създадоха профили в социалните мрежи и хората започнаха да ги следват през тях. След няколко години пък социалните мрежи мутираха до толкова, че си правеха каквото искат с потока от информация. Краен резултат? Връзките се разпаднаха, хората станаха по-апатични, по-предпазливи, спряха да споделят, надеждите, че обединението прави силата се изпариха.
Стартирахме този блог през 2007ма четирима студенти по архитектура с надеждата, че може да променим нещо в средата около нас и се надявам, че повлияхме на доста хора. Проекът стартира с името ProvoCAD (игра на думи с AutoCAD) и проследи целия архитектурен живот през всички тези години, бяха вълнуващи времена. Тази информация не е хубаво да се затрива затова реших днес да архивирам блога тук и евентуално да заживее втори живот като личен блог. Някак е много съблазнителна идеята, че можеш да събереш хронологично идеите си за града и да ги споделиш с дигиталното село, без посредник, без шум.