Понякога не си даваме сметка кое най-много ни влияе върху възприятието на даден град. За повечето хора, градът е сбор от сгради.
Когато стане въпрос за проблемите на един град, като рефлекс се заговаря за проблемите на автомобилното движение. Това е важен фактор, да, но и обществото ни вече е тотално ориентирано към автомобила. И дума не може да става за нещо друго преди да се реши този въпрос. Но истинското усещане за град няма как да се случи в автомобила.
Убеден съм, че това усещане се дължи най-вече на пешеходното преживяване.
А пешеходството какво изисква... ? ...НАСТИЛКИ!!! и не само. Това е основата на един град, непосредственият допир с него, източникът на уют. И не говоря само за качеството на настилките, а за цялостното планиране на пешеходните зони в един град. Имам чувството, че общината по-смело ще се реши да затвори някой ядрен реактор от колкото да направи пешеходна улица. В Ню Йорк направиха
Times square пешеходен и вече се
допитват до хората кои други улици да затворят. Това е Ню Йорк все пак, огромно количество хора работят там в огромни сгради. Ние се притесняваме да затворим улици с големината на Солунска или Шишман, сякаш ще настъпи катаклизъм.
Да направим следния експеримент. Мисловно махаме от повърхността на София абсолютно всичко частно (къщи, коли, огради...), махаме всички обществени сгради строени преди 20 години и цялата растителност садена преди 20 години. Въпросът е какво остава? Остава това, което получаваме от града като институция, едно поле и инфраструктура на доизживяване – разбити тротоари, разхлопани плочки, кал, прах и метро :) Ех това метро бе, още дълги години ще е гордостта на много кметове. Някой ще каже, че много изискваме. Не, нека стесним кръга до идеалния център, представителната част. Вторият важен въпрос е къде можем да се разхождаме пеша и да се чувстваме като бели хора. По двете ни пешеходни улици Пиротска и Витошка? Неееее, това не са пешеходни зони на европейска столица, съжалявам!
Къде е проблемът? Първо, липса на всякаква политика спрямо пешеходните зони, не са ценност за управниците, а явно и жителите не проявяват кой знае какъв интерес. Второ, действа се на парче, липса на цялостно планиране, правят се кръпки за закрепване на положението. И трето, гоним дъното на стандартите за изпълнение. Какъв е стандартът за пешеходна настилка в България? Поръсва се малко пясък, редят се възможно най-евтините плочки на пазара и се заливат фугите с малко цимент. Срок на годност - 2 седмици ако не вали :) Ако не се разместят плочките се разпадат, дори и да не паркират коли върху тях. Резултат - кал - прах - нерви - нов ремонт - и така до края на света -->
Госпожа Фандъкова показва положително отношение и желание за диалог в тази насока и ние искрено се надяваме това да даде резултат. Пиша този текст за настилките защото преди няколко седмици бях в Испания и за пореден път се убедих колко далече сме от истината. Някакви тамошни затънтени селца могат да сложат София в малкия си джоб, няма потънала плочка няма кола на тротоар, да се чуди човек толкова ли е трудно да се направи нещо качествено от-до. Ето и малко снимки на настилки:
Първо как е на село - не градска среда а селска:
Аз такава улица в София не съм виждал
Една цялостна подмяна на настилките на един цял квартал в едно село.
И от градско оборудване не се пести
Гибралтар - английската територия:
Тъй като Гибралтар е под ръководството на Великобритания, няма как да не си проличи тяхното влияние и перфекционизъм в изпълнението на настилките.
Малка настилкова поезия :)
Светъл тротоар с тъмен кант и тъмно улично платно със светъл кант, кво да ги правиш...
...
Малага:
Малага е морски град с население под милион. Има страхотен исторически център, в който почти не се движат коли. Пешеходната разходка естествено е истинско удоволствие на подобни места и местните хора са осъзнали, че това е богатство.
Това са улиците през които са движат коли в този исторически център. Ясно се вижда, кой е с приоритет. Аз ако съм шофьор не бих се засилил на такова място. Такива места ни липсват на нас
Като изключим перфектното изпълнение, може да се каже, че водата не е дъждовна, просто хората си мият старателно улиците. Да им се чуди човек от какво ги мият?
Различни места различни проекти.
...
Извън историческия център - обикновен тротоар
Още по-обикновен тротоар
Преход от настилка в цветарник
Къде е тайната?
Тайната е в подправките и в месенето. Разликата е, че хората там са разбрали, че като правят нещо то трябва да е трайно и не две седмици а 200 години. Освен, че ще живеят хубаво нищо чудно да им излезе и по-евтино.
Основа бетон, настилка гранит, точка.
ааааааа ето защо шахтите им не потъвали...
културна работа
...
Чичкото се е изчервил защото се старае и затова му плащат!
Финални щрихи
средиземноморски уют
Да се чудиш къде е по-хубаво вкъщи или на улицата?
Каква е поуката? Не е ли време София да направи тази толкова титанична стъпка към изграждането на едно качествено обществено пространство? На нас малко ни трябва, как мислите...