Не е случайно, че в България моловете никнат като гъби. За това не е виновен нито манталитетът ни нито бизнесмените, това е продиктувано от дълбоката нужда на човек да общува на обществено място и тъй като площадите у нас са кът или са в безумно състояние, хората откриват заместител в приятните и топли молове. Моловете като идея са хубаво нещо - приятно поддържано обществено място заобиколено с търговия, град в града. Друг е въпросът, че пропорцията търговия/обществена част е 9/1, но това не е главният проблем, проблемът е, че забравяме истинската градска среда и най-вече историческата.
Темата за историческите центрове е много болна тема! Скоро се разхождах в тесните улички около "Витошка" и си давам сметка колко по-жива и емблематична би могла да бъде тази зона за София. Зоната може да се оприличи на тяло, до което не достигат достатъчно кръвоносни съдове. Като казвам кръвоносни съдове нямам предвид автомобилни пътища, а пешеходни потоци. Проблемът при нас е, че нямаме достатъчно притегателни центрове, за да раздвижим този поток. Примерно в Рим след всяка трета пряка има нещо интересно. Тези обществени центрове не е задължително да са исторически, но както е известно в нашата действителност обществени неща при нас не се правят и е повече от естествено средата да атрофира. Площадите сигурно най-силните притегателни центрове, у нас, колкото и малко да са са в безумно състояние, което е срамно! И в такава една ситуация моловете изземат функцията на площада съвсем естествено. Очевидно е, че нямаме община и държава.
В крайна сметка какво ни остава като граждани:
затваряме се в апартаментите си като игнорираме всичко навън,
затваряме се в моловете си и игнорираме всичко навън,
затваряме се в проблемите си и игнорираме всички...
Подобни:
Дискусия за площад "Славейков"