Биенале във Венеция

Кризата удари блоговете - коментарите са кът!

Предлагам да обявим конкурс: Всеки участник дарява 500лв.,първият с парите от конкурса отива на Бианале. И аз не съм присъствал на представянето във САБ. Има ли обявена тема /това ако се не лъжа е работа на куратора/ или само се тюхкаме че няма пари. Мисля че ако има конкурс и излезе стойностна идея ще се намерят пари за участие.

Не вярвам в държавата, съюзите и хората на ръководни постове и затова съм склонна да мисля, че те и да се задействат, резултата може би отново ще е плакат на българка от 50те беряща рози и снимка на НДК...

В България може да се обяви един постоянен конкурс на тема "Как да заобиколим/се разграничим от/ преодолеем официалното поведение на страната по почти всички въпроси?" Обаче вече стана доста скучно... Няколко коментара преди мен Марта го е казала много добре: трябва да е ясно от кого точно зависи участието на България в даденото събитие и ако това е някоя от професионалните организации - подобно участие да бъде планирано като намерение и бюджет /било то и неголям/, а не да се оказва изведнъж, че пари няма.. То е ясно, че тук пари няма и никога не е имало, но съществува въображението като фактор, особено когато поне има желание и сериозно разбиране на смисъла от такова представяне. Когато човек има какво да каже и иска да го каже, начини могат да се намерят. Дори и без да се дават пари за скъп "микрофон"...

Въпросът според мен е принципен - и не е редно да провеждаме инцидентни партизански акции, които да доведат до финансиране на следващото участие, след което въпросът пак да увисне. Акция - биенале, акция - биенале. Всякакви действия трябва да са насочени към решаване на принципния въпрос с финансирането - държавно или от браншовите организации, веднъж завинаги. Не знам защо правя асоциация с родителите, които търсят средства за лечение на болните си деца - и се почват едни папки, едни есемеси и хем ти е неудобно да не дадеш, хем те хваща яд и се питаш какво става със здравните осигуряовки, които и ти, и родителите на болното дете са плаюали с години. Този въпрос трябва да се реши генерално, вместо всеки да се оправя сам, дублирайки вече опороченото държавно финансиране. Според мен участието трябва да се финансира от самите архитекти - под формата на Камарата и Съюза. На държавния врат вече са увиснали болни дечица, пенсионери, инвалиди - хора, които са приоритетни за финансиране, защото наистина няма откъде другаде да го вземат. Докато архитектите, дори и в криза, имат финансовата и по-важното организационната и креативната възможност да защитават своята кауза. Плюс това представянето на страната ни на един такъв форум е от полза най-вече за представителите на професията - обмяна на опит и контакти в сферата. Не мисля, че всяка партизанска акция на собствени разноски е глупава - дори напротив, сама съм участвала в достатъчно. Въпросът е целта на тази акция - редно е да знаем дали искаме да си изкараме мръсното бельо на показ в чужбина или на показ у нас, за да постигнем финансиране за чистото бельо на изложението.

Добре. Мислите, че е абсурдно да отидем на наши разноски, на наши разноски да съберем стари вестници и найлони, на наши разноски да ги разпилеем из Венеция и все пак да присъстваме? Билетите до Венеция не са безумно скъпи, ако съберем по стотина лева и измислим добра идея няма да са необходими нито парите на държавата, нито подкрепата на КАБ и САБ, нито на ... куратора. Баси. Съжалявам, че не съм присъствала на разискването, не съм видяла кетъринга и пр., леко съм неподготвена, но ви обещавам, че бих подкрепила това с минимални средства, идеи и изпълнение. Защо да разчитаме именно на тези, за които това нищо не значи?

Тъжно е,че тази тема има едва седем коментара при цялата активност, която се декларира на събирането в САБ. Не мога да си обясня защо винаги сме склонни да гледаме навсякъде другаде, но не и към нас самите. Да, истина е, че САБ и КАБ трябва активно да вземат позиция относно биеналето във Венеция, но реалността е такава,каквато е. Защо вместо само да ги критикуваме не седнем да помислим как да ги накараме да станат активни относно тази тема? Нима е трудно да се организират поредица от събития,които ясно да заявят позицията на тези,които вярват,че България трябва да участв в биеналето. Нищо не ни пречи да организираме прояви на ключови дати, на които хората да заявят своята позиция,раздавайки баджове,които да подкрепят каузата. И не е необходимо тази акция да струва огромно количество пари. Всеки може да направи по няколко баджа собственоръчно (важното е единствено посланието). Или нима събирането на подписка също е невъзможно? Нека ясно да заявим позиция пред тези, от които зависи българското участие. Но моля Ви, нека спрем да гледаме парите за кетъринг, защото ставаме смешни, броейки стотинки в скъсаните си джобове. Парите трябва да дойдат от държавата, нашата цел е да я накараме да осъзнае факта,че тези пари трябва да се дадат именно за това.

В някакъв смисъл не е изненадващо, че няма коментари; нито е ясно Кой, нито Кога, а честно казано аз не съм убеден и Защо трябва Нещото си да се случи. Във всеки случай нещата трябва да започнат с ясен организатор и цел, а чак после да се определят пътищата - и в тоя ред на мисли, ако от нас се очаква да сторим нещо, то е редно САБ и КАБ да извадят дълбоко заровените в носовете си пръстове и или да предприемат нещо, или официално да обявят позиция на безразличие /и несъстоятелност/- чак тогава е смислено да се намесва някой друг с план и визия. Докато не се решат тия елементарни организационни въпроси, всичко останало са думи, думи, думи..

чакай да пусна още няколко коментара, че статията на провокадците с визуализацията има цели 12 коментара , а Венеция е събрала едва 6

смяташ ли , че куратора има значение? Аз ако бях на негово място бих сринал САБ със земята - да ме направят куратор, без да има пари и за пътни до Венеция. Голям срам!!! В същото време, на лекцията-обсъждане за "бъдещето" на българския павилион на Кракра 11 бяха разпънали един кетъринг...а пари нямат!? Мухльовци

И ти си донякъде прав! Такива биеналета са отражение на най-хубавото в едно общество, те не са цел сами за себе си, а равносметка от много фактори. Ние ако нямаме общество няма какво да се напъваме. Пак копнеем да имаме черешка на тортата без да ни пука дали имаме торта. Тук не става въпрос колко гилдията иска такова участие, а как тази гилдия комуникира с институции на които това им е работата. Тук трябваше да се дават предложения за такава комуникация, предложения за акции и флашмобове. Много полезни са такива участия, несъмнено! Аз предлагам да се закрие министерството на културата :) За какво да плащам данъци за да поддържам на работа изветрели мозъци. Честит празник и да живее културата!

А и Торньов е един супер-куратор ...

vchera v SAB imashe interesna sbirka. obsajdashe se sazdavaneto na klub na mladite arhitekti kam SAB. da mogem da polzvame bazite na SAB, bibliotekata, da tyrsim sadejstvie za iniciativi, podkrepa i tn. principno tova e revolucionna idea za SAB...dosega tam realno chenuvat samo diplomirani arhitekti...

Биенале е едно прекрасно събитие и възможност всяка държава да бъде забелязана, да се направи равносметка и като цяло един общ обмен. За жалост обаче нашата държава не се забърква често в международни прояви, тя е съсредоточена във вътрешната сцена и всички тромави мероприятия по сградостроително-административната технология. Причината е много проста: докато в управата има личности, които умело превръщат всичко, което им падне в лична собственост и спомагат прането на рискови инвестиции, България няма да види културен живот. Докато всичко опира до: "Дай ми лев за два!", народа няма да излезе от затъмнението. Младите ще перчат гърди и ще търсят нови реализации, без дори да забележат колко еднотипно е всичко и че се въртят в лабиринт, изплетен от хората, които им подписват трудовия стаж. Не само на Биеналето ни няма, ами и на Експо-то в Китай. И това не е алогично, напротив, дизайнът у нас е с наведена глава.

Не броят е важен а съдържанието :)

Липсата на интерес към темата доказва едно: нямаме необходимост от участие на венецианското биенале. Дали всъщност всичките ни напъни за това не са продукт на болни мозъци и излишни амбиции?

Според мен има смисъл да се действа по организиране на нормален конкурс както за куратор, така и за участници на биеналето след 2 години, тъй като намирането на финансиране няма да е никак лесен и бърз процес. За целта трябва да се създаде инициативен комитет или сдружение, което упорито и методично да действа в правилна насока. А относно акциите – има смисъл да се правят креативни, нискобюджетни, но позитивни промени в градска среда, за да се привлича обществения интерес към каузата, а оттам и да е по-лесно набирането на средства. Дано успеем да постигнем поне нивото на съседските ни държави като Румъния и Сърбия например.

Според мен докато цел на правителството няма да стане да се издига културното достойнство на България в Европа и оттам и целия свят - няма смисъл България да участва в никое биенале или изложба..