Благодаря на всички, радвам се, че ви допада идеята. Вчера на конференцията беше изключително приятно да се запозная с толкова много млади хора, които проявяват интерес и дават готини идеи.
Михаил | 11/01/10 | 5
как се решава проблема с различните ширини на кормилата? от схемите не личи “личното устройство за сигурност” да има настройка за отстоянието между края на кормилото и въжето за сигурност. ширината на кормилото варира в големи граници, от 360-500мм за шосейните велосипеди, до 580-750мм за планинските (на първо четене на резултатите от google за размери на велосипедни кормила). разликата в отстоянието до въжето между 360мм кормило и 750мм кормило е почти 20см. ако устройството се изработва в специфичен размер според ширината на кормилото, няма ли да бъдат отблъснати по-запалените колоездачи, които притежават по няколко велосипеда, често с различни характеристики и вероятно – с различна ширина на кормилото, за което биха им трябвали различно калибрирани устройства?
Здравей Михаиле, това е доста важен въпрос за прилагането на нещо подобно в масов вариант. Въпросът според мен има две решения. Първият вариант е профилът, в който се поставя устройството да е винаги плътно поставен за края на кормилото, а самото устройство да позволява настройка на ширината, което би било лесно за осъществяване. Вторият начин е да се приеме константно разстояние между профила и въжето и при монтирането към кормилото да се появява удължител, но при едни 20см разлика както споменаваш няма да е удачно. Затова мисля, че първият вариант е по-добър. Благодаря за хубавия въпрос. Поздрави!
Tosh | 11/01/10 | 7
Марто, проектът е много лек и приятен.
Виждал съм няколко проекта, които предлагат fast-track за колела, като ги повдигат във въздуха, но това, което продава този проект според мен е минималната интрузивност на тази линия спрямо околната среда. Готино е че изглежда сякаш караш колело във въздуха и е много приятно,че си обърнал внимание на детайл и как точно би станало от страна на безопасност – това е правилна насока, понеже това е най-влиятелния проблем, който би определил колко точно лекота на конструкцията ще остане.
Браво – доста се е развила идеята от последния път.Мен обаче все още ми се струва малко плашеща за масово потребление – не всеки би се навил да кара колело върху кабела на лифта :)
Мерси Creator, естествено е още прекалено рано да се говори за масово потребление! Идеята трябва да мине първо през прототип направен едва ли не с подръчни материали. След това да се направи малка експериментална отсечка съгласувана естествено със специалист инженер по лифтови конструкции. След което някой би могъл да прояви интерес да направи туристическа отсечка в града или някъде в природата. А за масово средство все още е в зоната на фантастиката :)
Tosh | 13/01/10 | 11
Според мен този Цепелин е доста символичен на тази снимка :) Понеже и те вече не се ползват след произшествието с Хинденбург (както сигурно знаете).. http://en.wikipedia.org/wiki/Hindenburg_disaster
Това изглежда иронично в бекграунда на твоя проект, понеже най-големият проблем е свързан наистина с безопасността..
Tosh | 13/01/10 | 12
Не бих казал проблем, а по-точно сфера за подобрения.
Цепелини се ползват все още ,но не са големи.Мен ме кефи – прави атмосфера.
Иначе мислата ми беше ,че идеята на съоражението е за масова употреба (а докаде ще стигне в практиката е друга тема – даи боже далече).В този ред на мисли системата за безопасност трябва да е безкомпромисна и елементрана + идиотоустоичива за употреба.Мисля че дори пробно трасе да се прави пак това ще се гледа – наи-малкото за да го одобри общината (която и да е тя).Някои по-горе се пошегува да не се качвали пияни хора ,ама това хич не е шега а реален проблем.За да нестава коментара ми много философски според мен големия проблем е да се направи така системата за сугурност ,че да не можеш да тръгнеш без да си я закачил цялата правилно.Примерно:Какво ще ме спре да тръгна по трасето без да сложа предпазителя за колоездача ,а само да закача колелото (или още позле дори и него да не закача).
Хехе а мен какво ще ме спре ако съм пиан и реша са скоча от някой мост :))) Идеята е, че да речем всеки, който си монтира подобно устройство декларира, че само той си е отговорен за сигурността. Тоест никой няма да ме качи насила. Естествено е, че си прав, че устройството трябва да се направи така, че никога да няма опция да се откачи от въжето и да се минимизира вероятността от излизане от улея. Максималната височина на улея би била 4.50 метра.
Интересно е, че много хора са скептични за сигурността – в това да ти изкочи гумата от улея и да висиш на височина 4.50, а в същото време сме свикнали с жертвите по пътищата като с нещо нормално
Tosh | 13/01/10 | 15
А не може ли гумата да се замени с нещо по-закачено към самата система?
Смисъл, идеята каква е? Че ти идваш със своето колело или че там има колела, които се взимат сякаш под наем?
Също така как стои въпроса с надпреварването на човека пред теб?
Един бърз урок по risk management :)
1. identify, characterize, and assess threats
2. assess the vulnerability of critical assets to specific threats
3. determine the risk (i.e. the expected consequences of specific types of attacks on specific assets)
4. identify ways to reduce those risks
5. prioritize risk reduction measures based on a strategy
Тактиката, която ти предлагаш е най-пасивната и е най-долу :)
Орлин Тенчев ако не бъркам името от “Велоеволюция” даде едно много хитро предложение за проблема с изпреварването – По-бързият или по-бавният велосипедист има приставка, която позволява на по-бързия като доближи просто да побутне бавния. Готиното е, че така се възприема съвсем други социални отношения. Вместо да псуваме другарчето отпред по нашенски, просто му помагаме да върви по-бързо, може пък и някой разговор да се заформи :)))
Иначе Тошо естествено, че се ползват нашите си колела иначе се обезсмисля всичко.
Мерси за урока :)
Tosh | 14/01/10 | 17
Да :) Разговор тип “Saw 6″ :)
Не знам, Марти. Има още за доизкуцуряване според мен.
От това обаче идеята не губи своята идеалистична сила – особенo във време на световна енергийнo-природна, а и икономическа, криза :)
Искрени поздравления за идеята и успехите, които жъне! Следя я от самото начало.
Тъй-като вече доста напредна, от бързо скицирана концепция, до доста детайлно описание на елементите искам да си позволя един коментар.
Пазенето на равновесие върху движещо се колело се дължи на центробежните сили и фактът, че реално никога не се движим по истинска права, а в постоянно сменящи се части от широки окръжности. При този проект улукът, по който се движи колелото обуслава каране по права и премахване на центробежната сила и превръща балансирането в почти невъзможна задача. Задържането прав би ставало само с помощта на страничното въже. Дали изобщо това е реалитично и няма ли да е много терсене за самите колоездачи, особено като добавим, че са високо над земята?
Като си пиян от моста те спира да скочиш парапет с височина 1,20 метра.Да разбирам ли че преди да се качиш на линията ще има бутка с чичко който те кара да подпишеш декларация?Това мисля че доста ще намали входните точки.Интересно е и какъв наклон предвиждаш за изкачването от 0,00 до 4,50 ,или принципа на изкачването е друг?
@Станков станков може би си прав за равновесието, но това няма как да се види ако не се направи прототип, мисля, че това е първата стъпка, благодаря за коментара.
@Creator естествено, че няма будка хахаха, подписването става еднократно при монтиране на механизма, иначе за изкачването има схема, погледни я.
Бях на лекцията, хареса ми проекта, доста е изведен и ме накара да се замисля за други детайли. Например, ако някой си изтърве стотинките /приемаме идеалната ситуация, а не да се изплюе/, падне или просто ако го притеснява височината и т.н. Може да се направи нещо като улей от прозрачен материал или мрежа. Ще се наруши тази въздушност, но ако е максимално прозрачно и допълнително укрепено… Позволих си да го драсна.. http://picasaweb.google.bg/marganta/Predlojenie#5428145118475290514
Иха доста си се постарала с този колаж, радвам се, че идеята провокира такива размисли. Мисля, че ако се наложи да се постави мрежа, тя би имала психологически ефект за успокояване от колкото да лови нещо, най-малкото, че не бива да има опция велосипедистът да се откачва от въжето за сигурност за да бъде хванат от мрежа. Що се отнася до падащи стотинки не знам дали това би било фактор за поставяне на мрежа, а и тази мрежа би трябвало да е доста плътна. Мисля, че един прототип ще хвърли светлина върху основните въпроси. Благодаря за отделеното време! Ако имаш други хрумвания давай смело :)
Това с мрежата според мен решава проблемите на сигрноста и т.н.Лошото е ,че удря по бюджета и усилва намесата в средата – пък те маи са наи сериозните предимства на идеята.Реално обаче със/без мрежа може да е вариант в зависимост от контекста.
Христо Топчиев | 20/01/10 | 29
Изключително интересен проект! Разгледах допълнителната информация, много интересни детайли, браво! Единственото което бих искал да видя, и което би довършило идеята /съжалявам, може и да го има, но да съм го пропуснал/ е една примерна начална или крайна “спирка”. Иначе мисля, че това е напълно приложим проект и според мен трябва да се опита с модел в мащаб 1:1 /или 1:2 с детско колело/. Така ще се решат и последните малки детайлчета и реални проблеми при този вид система и ще може да се предложи за реализация. Аз лично бих се опитал да го внедря някъде като идея, за да не остане на хартия. Знам, че не би било лесно, но…абе бих искал да го видя на живо :)
Tosh | 20/01/10 | 30
“или 1:2 с детско колело”
Просто ми стана смешно как децата ще ги използваме като тестови субекти. Очевидно шимпанзетата и кучетата се издигнаха в йерархията и сега тестовете се провеждат върху деца :)
А по въпроса с монетите – Марто е напълно прав според мен. Не бива да се слага мрежа само за някакви монети, защото ако ти паднат монети от небостъргач или мост ти не би скочил след тях,нали?
А отгоре на всичко ефектът според мен би бил психически влошаващ по-скоро отколкото подобряващ или ободряващ с тази мрежа :) .. защото както Марто спомена човек не трябва да може да се откача от въжето за сигурност, а тази мрежа би му дала една илюзия, че това е вариант.
Обаче аз имам още едно наблюдение – и то както често е много абстрактно и предполагам, че отговор може и да не получа.
Просто като гледам тази визуализация и като слушам разни предложения за мрежи и се сещам за опънати мрежи в цирка.. и номера с колелото качено на 10 метра от земята.. и разбирам защо много хора биха одобрили проекта – защото според мен той ни връща в детството донякъде, той ни връща седящи в тъмните редове и чудещи се дали клоуна ще падне или не..
Радва ме количеството детайл и особено анимацията как точно се движи тази част свързана със сигурността(май). И това разграничава проекта от просто някакво цирково изпълнение.
Но въпросът ми е както казах абстрактен и той е: Дали наистина смяташ, че има нужда от подобен цирк в градовете? Не заприличаха ли градовете в 21ви век прекалено много на разни думи като “театър”, “цирк”, “кино” (в най-положителния смисъл на думите).. “изпълнение” или “приключение” или най-точно на английски “event”..
Досега има такава представа изградена в по-големите градове в света, че те представляват нещо като увеселителен парк най-вече за туристите. И там принципът е че увеселителната част е обикновенно “място”.. докато твоят проект предлага да направим свръзката между тези “увесиления” също едно “приключение” или нещо като “roller coaster” даже..
Просто се чудя дали това е начина по който градовете трябва да изглеждат..
Знам, че не е било заложено като идея на проекта, но иронично стана една голяма част от “продаващата” концепция на същия този проект.
Христо мерси за коментара, определено почвам да мисля за прототип, който ще покаже за какво става въпрос :)
Тошо ако трябва да съм честен искам градовете да заприличват на Копенхаген и Амстердам, където велосипедистите са на почит, а не като у нас където гледат на велосипедиста като на изкопаемо или клоун. Още не ни е минала треската от желанието да копираме запада, да караме мощни коли, да палим джипа за да напазаруваме от съседния супермаркет. Тоест усложняваме си живота излишно. Май не съм пускал тук това филмче http://www.streetfilms.org/copenhagen%E2%80%99s-climate-friendly-bike-friendly-streets/ за положението в Копенхаген, там са други хора, друг свят. А колелинията е просто добавка към вело-културата, не е образец за това как би трябвало да се движат колелата. Направо се изумявам, че много хора възприемат това мое предложение все едно аз вярвам, че това е правилният начин за придвижване с колело – във въздуха! Много ясно, че най-хубаво е да няма коли по улиците или поне по някои, да има навсякъде велоалеи и велосипедистите да си циркулират свободно без страх да ги блъсне някой. Действителността обаче е друга особено у нас – нулева политика за вело-придвижването от страна на институциите!!! Сигурно още са с нагласата, че да караш колело в града е някакъв странен каприз. Аз почти навсякъде се придвижвам с колело и горе долу съм свикнал, но имам много приятели, които споделят, че имат желание да карат, но ги е страх и с абсолютно право, то си е война по пътищата. Средният шофьор възприема колоездача като някакъв изключително нахален субект, който му се пречка като добавка към адския трафик. И шофьорите на са виновни, нещата просто се наслагват. Ставаш недоспал за работа, забиваш се в някакъв безумен трафик, облъчваш се цял ден на работа пред някакъв компютър, ядеш кофти храна, стоиш цял ден неподвижен, качваш се в автомобила изморен, още по-голям трафик, високо кръвно, дупки по пътищата, нерви, клаксони… разбирам ги хората, но трябва и да се рекламират и алтернативите. Отплеснах се малко :) Така че Тошо дали градът има цирков нюанс няма никакво значение ако не можеш да се придвижиш като бял човек, а колелинията най-малкото би била атракция, която рекламира като цяло придвижването с колело.
Tosh | 22/01/10 | 33
Ето този отговори ми харесва :)
Това звучи иронично, макар няма значение как звучи:
“дали градът има цирков нюанс няма никакво значение ако не можеш да се придвижиш като бял човек”
Браво, Марто. Много хубав отговор.
Христо Топчиев | 24/01/10 | 34
Tosh, защо да не се опита с детско колело? Идеята ми е, че модел в мащаб 1:2 има много предимства. Например би могъл да се изгради по-лесно и по-евтино като така се пробват различни механизми, и системите за безопасност в безопасна близост със земята /примерно на 50см. височина/ или дори на самата земя. Естествено, механизмите трябва да се изпробват преди да се интегрират в реален размер и детското колело си е, в крайна сметка, вариант. А иначе, никъде не споменавам да го кара дете..може просто да се бута отстрани.
Иначе, по темата с града и цирка…много интересно хрумване :)
Като се замисля, колко много неща в Бг се оприличават /при това с право/ на цирк. Като започнеш от системата на образованието и стигнеш до системите за транспорт и предвижването, всичко е един голям /или може би малък/ цирк.
Истината е обаче, че докато гледах този проект, изобщо не се сетих за цирк. И все пак, може би би било хубаво да има и леко хумористичен елемент в цялата история. Ако се замислим сериозно, на нас постоянно ни се налага да “прелитаме” и “прескачаме” коли, пътища, разни инфраструктури. Дори използваме тези и подобни думи, защото сме свикнали градовете ни да са низ от препятствия, и да сме затруднени в движението си е нещо едва ли не естествено…Да, мисля си, че проекта е изключително добър, особено в контекста на нашите реалности в България..
Здравейте, Провокад!
Проекта е много свеж и естествено провокативен, браво! Искам обаче да ви обърна внимание на един основен конструктивен и функционален проблем характерен за опънните конструкции – че се деформират локално при точково натоварване и при вас има опасност да доведе до трудно или невъзможно придвижване: http://bignatov.com/kolelinia.jpg
Като цяло движението на гума в тесен улей води до заклинване и големи загуби на енергия в триене – подобно на каране на велосипед в гъста кал – и може да не е по силите на всеки. Просто го имайте предвид при обмисляне на прототипа.
Иначе проекта повдига много фундаментални въпроси за състоянието на инфраструктурата и обществото ни като цяло, което е най-важно.
Поздрави и успехи!
Здравейте г-н Игнатов, имах го предвид този факт, дори го бях отбелязал в по-ранната фаза на проекта http://provocad.com/uploads/los_final/p12.jpg , не знам защо сметнах да не го показвам сега :) Сегашните щифтове просто трябва да прераснат в скоби. Много благодаря за вниманието и подробната скица!
Поздрави
Христо Харлов | 25/01/10 | 37
“Направо се изумявам, че много хора възприемат това мое предложение все едно аз вярвам, че това е правилният начин за придвижване с колело” – тогава защо изобщо се напъваш; ако мислейки за тази идея не си убеден, че това предложение ще реши проблема с придвижването и ще стане “правилния начин” – тагава защо се занимаваш
аз лично съм учуден защо се коментира една фантазия толкова много без да има някакво реално, дори 10метрово прототипно измерение, което не само че ще реши проблемите, а дори ще накара тези които се чудят да спрат да го правят…и понеже мнението на И.Е. Станков беше леко пренебрегнато с твърдението “може би си прав”, ще наблегна още веднъж на равновесието, което според мен е основния проблем, защото тук става въпрос за колелета, а не за мотопеди, защото самото движение на завъртане на педалите те кара да мърдаш тялото си наляво-надясно и особено когато се движиш в посока от долу на горе (както би бил случая със споменатото направление “център-студентски град”); може би ще се наложи да се предвидят курсове за начинаещи, които нямат опит в карането на колело по въже, а много искат да се научат да карат като роботи (което би могло да помогне с разходите по евентуална поддръжна на съоражението)
Е малко обобщено съм го казал за правилния начин на придвижване и не става ясно. Имам предвид, съдейки по реакциите на хората, че се възприема все едно аз рекламирам нов начин на каране на колело, конкуриращ нормалния и едва ли не по-хубав. Е не е по-добро от празна алея за велосипедисти, много ясно! Особено във вело-форуми хората реагираха много чувствително, все едно някой им е отнел правото за свободно придвижване по улиците. Не, бе хора това е ДОБАВКА помощно средство, не алтернатива, никой няма да те хване за яката и да ти каже карай по въжето.
Защо се коментирало без да има прототип??? Е чакай бе приятел, едно по едно, все от някъде трябва да се почне.
Христо Харлов | 25/01/10 | 39
ясно – почни от някъде – вържи едно въже между два електрически стълба и си прикрепи кормилото към това въже; след това карай 10м; после направи същото по отсечка с наклон, после закрепи 10м улук на земата и карай вътре в него с привързано за въжето кормило – виж какво ще се случи, направи малко снимки, ако искаш даже снимай с камера…и тогавай пак ще коментираме…не е нужно да правиш съвсем истински прототип
като малък съм карал колело с кормило призързано за кормилото на друго колело – не особено успешно
общо взето това, което се опитвам да те накарам е, да изживееш (макар и на земята) конкретното усещане и тогава да започнеш да мислиш в детайл
Да, аз като казвам прототип имам предвид три опънати метални въжета между две стабилни точки, към долните две нещо за улей и мятаме колелото :) Но трябва малко повече свободно време имай търпение. Поздрави
Никола | 28/01/10 | 41
Първо, поздравления за разчупеното мислене! С интерес разгледах сайта, изгледах и презентацията.
Следват още конструктивни пречки.
1. Опасявам се, че тези линии няма да могат да бъдат особено бързи. При движение с големи скорости това http://www.archdaily.com/wp-content/uploads/2010/01/1263253830-kolelinia-10-125×125.jpg
ще бъде подложено на сериозни удъри и мисля, че няма да мине много време преди да се деформира и да стане не използваемо. Дори и от стомана, пак едно такова устройство би тежало много, а велосипедистите са насочени към по леки колела и компоненти. Вариант е велосипедистът да намаля скоростта преди всеки стълб, да минава по-бавночко и след това пак да забързва. Но съм сигурен, че след 5-10 такива забързване-забавяния, по-скоро ще стане само забързване.
Освен това тази въртящата част, при удъра ще се завърти и ще спре в позиция, различна от необходимата за следващия стълб. Сигурен съм ,че ще може да се сложи някакво инженерно приспособление така, че след удър да се завърта на подходяща позиция, но предполагам то отново би изисквало относително ниска скорост на преминаване през стълб.
3. Очевидно в тази велолиния ще трябва да карат само много добри велосипедисти с много опит, защото по принцип карането в улей не е от най – лесните неща в колоезденето.
4. Мисля, че като цяло идеята за над пътна велолиния е добра, но само за пресичане на кратки участъци, например над булеварди както си показал на няколко снимки. Дълга надземна велолиния по принцип като идея ми се струва по – не ефективна и по – проблемна.
5. Мое виждане на нещата е да не се кара в улеи. По – скоро вариант е умален вариант на мост, оразмерен за велосипеди, с две ивици широки по метър и нещо. Даже може да е не просто мост, ами вървящи над пътя конструкции оразмерени само за колела.
Нещо такова http://www.railway-technology.com/projects/chicago/images/7-chicago-metro.jpg ама за колела. Проблемът със сигурността се решава с парапети от страни. Няма нужда от въжета и сложни механизми, като това въртящото. Да по – скъпо е, но е възможно.
Никола мерси за конструктивната критика! И аз си мисля, че системата е подходяща повече за къси мостови отсечки, тоест средство, което да обединява съществуващи вело-маршрути. Но това е далеееечна перспектива, първо тестовете.
А мостче с парапети е съвсем друга тема :)
Попов | 30/01/10 | 43
Надявам се авторът да носи критика, защото сега ще получи малко. ;)
Няма смисъл нещата да се правят на принципа “що трябва да е просто като може да е сложно”. Т.е. всики тези тролеи, закачалки за кормилото, люлеещи се колоездачи, алпийски седалки и пр. са излишни.
На тази ширина (157 см) или малко по-широко може да се направи едно банално старомодно дъгово мостче с олекотена конструкция и два банални въжени парапета. Така по него ще могат да преминават не само колела, но и пешеходци. И смея да твърдя много повече пешеходци. Те също се нуждаят от преход през трудните участъци, нали? ;)
Кой ще мъкне тия ролки в раницата си, ще губи по 2 минути за закачане и откачане, като може просто да мине с колелото по моста, макар и тесничък. Е, тесничък, тесничък, ама две колела лесно ще се разминат на 170 см., примерно.
От какво да е направен моста? Ами по две греди острани, един стълб между тях, и … абе едни 5 см чамови дъски да сложиш, пак ще свършат работа. То сега какви ли не модерни материали има.
И така, идеите са хубаво нещо доколкото развиват мисленето, но няма смисъл да си усложняваме живота. ;) Поздрави.
4) Стоп! – авария
Пукаме гума, пада ни веригата, развързва ни се обувката, прилошава ни и подобни.
???
5)
Мрежата не е опция – тя е задължителна
Цитирам “Маргарита Дончева”:
“Например, ако някой си изтърве стотинките /приемаме идеалната ситуация, а не да се изплюе/, падне или просто ако го притеснява височината и т.н.”
GSM-ми, ключодържатели, бутилки с вода, раници и други джунжурии нямаме ли си? Или се предполага да сме само по къси гащи?
Цитирам “Мартин Ангелов”:
“Мисля, че ако се наложи да се постави мрежа, тя би имала психологически ефект за успокояване от колкото да лови нещо, най-малкото, че не бива да има опция велосипедистът да се откачва от въжето за сигурност за да бъде хванат от мрежа.”
Попов прав сте, че допълнителните елементи необходими за осигуряване, на пръв поглед идват в повече, затова по-горе споменах, че трябва да забравим за момент масовото приложение, прекалено е рано просто, необходима е определена последователност. Закачването и откачването става директно, не са необходими 2 минути. А мостчетата за пешеходци и велосипедисти са съвсем друга тема както казах. Особено в нашата действителност в която нямаме една свястна велосипедна алея, да говорим за скъпи екстри като мостчета.
Вчера се видях с един приятел инженер и си поговорихме надълго и широко за проекта и определено имаше полза. Концепцията е интересна с това, че е точно на прага между възможното и невъзможното. Скоро планирам да говоря със специалист, който се занимава точно с вантови конструкции за прототипа.
Често казано започва да ми става по-интересен социалният експеримент свързан с реакциите на хората и психологията като цяло свързана с транспорта :)
бай Геле здравей, ще карам поред:
1. Провисването, което показваш е за лифтово въже, което се движи и има няколко особености, първо няма такава необходимост от натягане, второ ако се натегне повече предполагам, че триенето при движението ще е по-голямо съответно енергията за задвижването, но това е само предположение, а и забележи колко народ се е натовари на това въже все пак :)
2. Улеят има няколко дупки водата изтича. Обикновено като вали сняг не се кара колело, но дори и да се кара, ще е по-лесно да мине някакво специално колело, което да изчисти улея, вместо да се чисти цяла алея.
3. Това трябва да се види.
4. 112 :) Е ако ти се спука гума пак може да продължиш, ако ти падне веригата, ще се издърпаш по въжето. Това са наистина важни въпроси свързани с масова употреба и трябва да се обмислят.
5. Вчера на срещата, която споменах, достигнахме до много прост детайл за мрежа, тоест не би било проблем да има, още повече, че при масово ползване, нещо такова ще трябва да се одобрява.
6. Благодаря ти за въпросите!
Попов | 31/01/10 | 46
М. Ангелов, знам че на всеки е скъпо начинанието му, особено ако е работил дълго време над него и не е лесно да го остави. Но посмилете разумно дали е осъществим на практика.
Не го казвам с лоши чувства, но според мен проекта няма шанс, въпросителните са твърде много, а ползата е доста съмнителна. Съжалявам, че съм в ролята на “дъжд на парада”, но така стоят нещата.
И защо предложеното от мен сводесто мостче да е скъпо? Няколко пилона (железобетонни или стоманени), две метлани греди със подходящи профил и плоскости между тях. За осигуровка – задължителните парапети. Не вярвам да дойде много скъпо, защото е елементарно за изпълнение. Освен това, забравяме за клатене, паднали вериги, изпуснати стотинки, спукани гуми, прилошаване, паникьосване, ролки и седалки в раницата, замръзнали улеи и т.н.
И разбира се, големият плюс – път за пешеходците. Защо моста да е тясно профилиран, т.е. само за колоездачи, които минават 1 на 3 минути сигурно? Дори и да дойде малко по-скъпо, мисля, че си заслужава да се направи използваем и за пешеходци. Скъпото винаги излиза евтино и обратно.
Е, дерзайте, всеки има право да преследва мечтите си. Но помнете какво съм ви казал.
Попов, прав сте, досещам се за тези неща, но защо възприемате, че с този проект съм тръгнал да решавам световни проблеми? Какво ще излезе само времето ще покаже. Аз съм на принципа, че напразен труд няма, още повече ако носи удоволствие :)
Поздрави
PS: освен това проектът има нюанси. Повечето хора го възприемат първоначално като една завършена система в градската тъкан, спусната с магическа пръчка. Проектът може да намери място само като екстремен спорт или туристическа линия, това е напълно достатъчно, да не говорим, че може да е повод за развитие в съвсем друга посока. Изследванията продължават :)
Bobarev благодаря за филмчето, колко драма може да има в едни зъбни колела :)
tkpopov | 05/05/10 | 50
Има нещо, което ме впечатли, а то е че това съоръжение е проектирано само праволинейно движение. Не виждам никъде да има чертеж на зони от съоръжението, където то променя направлението си. Та това нещо само за правопосочно движение ли е проектирано?
Очаквах да видя развитието на идеята.
Поздравления!
http://www.youtube.com/user/TEDxTalks#g/p още от вчера проверявам нямам търпение :)
Справи се чудесно, идеята ти е страхотна! Днес като карах колело си мечтаех да се реализира час по-скоро!
Благодаря на всички, радвам се, че ви допада идеята. Вчера на конференцията беше изключително приятно да се запозная с толкова много млади хора, които проявяват интерес и дават готини идеи.
как се решава проблема с различните ширини на кормилата? от схемите не личи “личното устройство за сигурност” да има настройка за отстоянието между края на кормилото и въжето за сигурност. ширината на кормилото варира в големи граници, от 360-500мм за шосейните велосипеди, до 580-750мм за планинските (на първо четене на резултатите от google за размери на велосипедни кормила). разликата в отстоянието до въжето между 360мм кормило и 750мм кормило е почти 20см. ако устройството се изработва в специфичен размер според ширината на кормилото, няма ли да бъдат отблъснати по-запалените колоездачи, които притежават по няколко велосипеда, често с различни характеристики и вероятно – с различна ширина на кормилото, за което биха им трябвали различно калибрирани устройства?
Здравей Михаиле, това е доста важен въпрос за прилагането на нещо подобно в масов вариант. Въпросът според мен има две решения. Първият вариант е профилът, в който се поставя устройството да е винаги плътно поставен за края на кормилото, а самото устройство да позволява настройка на ширината, което би било лесно за осъществяване. Вторият начин е да се приеме константно разстояние между профила и въжето и при монтирането към кормилото да се появява удължител, но при едни 20см разлика както споменаваш няма да е удачно. Затова мисля, че първият вариант е по-добър. Благодаря за хубавия въпрос. Поздрави!
Марто, проектът е много лек и приятен.
Виждал съм няколко проекта, които предлагат fast-track за колела, като ги повдигат във въздуха, но това, което продава този проект според мен е минималната интрузивност на тази линия спрямо околната среда. Готино е че изглежда сякаш караш колело във въздуха и е много приятно,че си обърнал внимание на детайл и как точно би станало от страна на безопасност – това е правилна насока, понеже това е най-влиятелния проблем, който би определил колко точно лекота на конструкцията ще остане.
NICE! ve4e e v archdaily http://www.archdaily.com/46236/kolelinia-martin-angelov/
Браво – доста се е развила идеята от последния път.Мен обаче все още ми се струва малко плашеща за масово потребление – не всеки би се навил да кара колело върху кабела на лифта :)
Мерси Creator, естествено е още прекалено рано да се говори за масово потребление! Идеята трябва да мине първо през прототип направен едва ли не с подръчни материали. След това да се направи малка експериментална отсечка съгласувана естествено със специалист инженер по лифтови конструкции. След което някой би могъл да прояви интерес да направи туристическа отсечка в града или някъде в природата. А за масово средство все още е в зоната на фантастиката :)
Според мен този Цепелин е доста символичен на тази снимка :) Понеже и те вече не се ползват след произшествието с Хинденбург (както сигурно знаете).. http://en.wikipedia.org/wiki/Hindenburg_disaster
Това изглежда иронично в бекграунда на твоя проект, понеже най-големият проблем е свързан наистина с безопасността..
Не бих казал проблем, а по-точно сфера за подобрения.
Цепелини се ползват все още ,но не са големи.Мен ме кефи – прави атмосфера.
Иначе мислата ми беше ,че идеята на съоражението е за масова употреба (а докаде ще стигне в практиката е друга тема – даи боже далече).В този ред на мисли системата за безопасност трябва да е безкомпромисна и елементрана + идиотоустоичива за употреба.Мисля че дори пробно трасе да се прави пак това ще се гледа – наи-малкото за да го одобри общината (която и да е тя).Някои по-горе се пошегува да не се качвали пияни хора ,ама това хич не е шега а реален проблем.За да нестава коментара ми много философски според мен големия проблем е да се направи така системата за сугурност ,че да не можеш да тръгнеш без да си я закачил цялата правилно.Примерно:Какво ще ме спре да тръгна по трасето без да сложа предпазителя за колоездача ,а само да закача колелото (или още позле дори и него да не закача).
Хехе а мен какво ще ме спре ако съм пиан и реша са скоча от някой мост :))) Идеята е, че да речем всеки, който си монтира подобно устройство декларира, че само той си е отговорен за сигурността. Тоест никой няма да ме качи насила. Естествено е, че си прав, че устройството трябва да се направи така, че никога да няма опция да се откачи от въжето и да се минимизира вероятността от излизане от улея. Максималната височина на улея би била 4.50 метра.
Интересно е, че много хора са скептични за сигурността – в това да ти изкочи гумата от улея и да висиш на височина 4.50, а в същото време сме свикнали с жертвите по пътищата като с нещо нормално
А не може ли гумата да се замени с нещо по-закачено към самата система?
Смисъл, идеята каква е? Че ти идваш със своето колело или че там има колела, които се взимат сякаш под наем?
Също така как стои въпроса с надпреварването на човека пред теб?
Един бърз урок по risk management :)
1. identify, characterize, and assess threats
2. assess the vulnerability of critical assets to specific threats
3. determine the risk (i.e. the expected consequences of specific types of attacks on specific assets)
4. identify ways to reduce those risks
5. prioritize risk reduction measures based on a strategy
Тактиката, която ти предлагаш е най-пасивната и е най-долу :)
Орлин Тенчев ако не бъркам името от “Велоеволюция” даде едно много хитро предложение за проблема с изпреварването – По-бързият или по-бавният велосипедист има приставка, която позволява на по-бързия като доближи просто да побутне бавния. Готиното е, че така се възприема съвсем други социални отношения. Вместо да псуваме другарчето отпред по нашенски, просто му помагаме да върви по-бързо, може пък и някой разговор да се заформи :)))
Иначе Тошо естествено, че се ползват нашите си колела иначе се обезсмисля всичко.
Мерси за урока :)
Да :) Разговор тип “Saw 6″ :)
Не знам, Марти. Има още за доизкуцуряване според мен.
От това обаче идеята не губи своята идеалистична сила – особенo във време на световна енергийнo-природна, а и икономическа, криза :)
Искрени поздравления за идеята и успехите, които жъне! Следя я от самото начало.
Тъй-като вече доста напредна, от бързо скицирана концепция, до доста детайлно описание на елементите искам да си позволя един коментар.
Пазенето на равновесие върху движещо се колело се дължи на центробежните сили и фактът, че реално никога не се движим по истинска права, а в постоянно сменящи се части от широки окръжности. При този проект улукът, по който се движи колелото обуслава каране по права и премахване на центробежната сила и превръща балансирането в почти невъзможна задача. Задържането прав би ставало само с помощта на страничното въже. Дали изобщо това е реалитично и няма ли да е много терсене за самите колоездачи, особено като добавим, че са високо над земята?
Като си пиян от моста те спира да скочиш парапет с височина 1,20 метра.Да разбирам ли че преди да се качиш на линията ще има бутка с чичко който те кара да подпишеш декларация?Това мисля че доста ще намали входните точки.Интересно е и какъв наклон предвиждаш за изкачването от 0,00 до 4,50 ,или принципа на изкачването е друг?
@Станков станков може би си прав за равновесието, но това няма как да се види ако не се направи прототип, мисля, че това е първата стъпка, благодаря за коментара.
@Creator естествено, че няма будка хахаха, подписването става еднократно при монтиране на механизма, иначе за изкачването има схема, погледни я.
Още малко реакции:
http://gizmodo.com/5447279/kolelinia-lets-you-ride-your-bicycle-over-the-air 44000 посещения 200 коментара
http://www.architizer.com в избрани проекти
http://www.inhabitat.com/2010/01/14/flying-bicycle-lanes-lets-your-soar-above-traffic/
Баси чак сега зацепих – за да се качиш трябва да си си закупил механизма и това е начина за контрол.Мале кви глупости питах :)
Хубав проект, честито Марто :)
Тази визуализация обаче ме кара да искам да има повече цепелини като транспорт в света.. : /
Хехе дам много са сюрреалистични :)
Ето как би се преодолял проблемът с изпреварванията, за който говорих по-горе http://kolelinia.com/en/?page_id=66 става нещо като тандем :)
Усмихващ, весел и позитивен проект! супер, браво;)
http://vbox7.com/user:tedxbg?p=allvideos тук ще качват видеота ама е напълно нелогично като има youtube канал специално за tedx
Бях на лекцията, хареса ми проекта, доста е изведен и ме накара да се замисля за други детайли. Например, ако някой си изтърве стотинките /приемаме идеалната ситуация, а не да се изплюе/, падне или просто ако го притеснява височината и т.н. Може да се направи нещо като улей от прозрачен материал или мрежа. Ще се наруши тази въздушност, но ако е максимално прозрачно и допълнително укрепено… Позволих си да го драсна..
http://picasaweb.google.bg/marganta/Predlojenie#5428145118475290514
Иха доста си се постарала с този колаж, радвам се, че идеята провокира такива размисли. Мисля, че ако се наложи да се постави мрежа, тя би имала психологически ефект за успокояване от колкото да лови нещо, най-малкото, че не бива да има опция велосипедистът да се откачва от въжето за сигурност за да бъде хванат от мрежа. Що се отнася до падащи стотинки не знам дали това би било фактор за поставяне на мрежа, а и тази мрежа би трябвало да е доста плътна. Мисля, че един прототип ще хвърли светлина върху основните въпроси. Благодаря за отделеното време! Ако имаш други хрумвания давай смело :)
Това с мрежата според мен решава проблемите на сигрноста и т.н.Лошото е ,че удря по бюджета и усилва намесата в средата – пък те маи са наи сериозните предимства на идеята.Реално обаче със/без мрежа може да е вариант в зависимост от контекста.
Изключително интересен проект! Разгледах допълнителната информация, много интересни детайли, браво! Единственото което бих искал да видя, и което би довършило идеята /съжалявам, може и да го има, но да съм го пропуснал/ е една примерна начална или крайна “спирка”. Иначе мисля, че това е напълно приложим проект и според мен трябва да се опита с модел в мащаб 1:1 /или 1:2 с детско колело/. Така ще се решат и последните малки детайлчета и реални проблеми при този вид система и ще може да се предложи за реализация. Аз лично бих се опитал да го внедря някъде като идея, за да не остане на хартия. Знам, че не би било лесно, но…абе бих искал да го видя на живо :)
“или 1:2 с детско колело”
Просто ми стана смешно как децата ще ги използваме като тестови субекти. Очевидно шимпанзетата и кучетата се издигнаха в йерархията и сега тестовете се провеждат върху деца :)
А по въпроса с монетите – Марто е напълно прав според мен. Не бива да се слага мрежа само за някакви монети, защото ако ти паднат монети от небостъргач или мост ти не би скочил след тях,нали?
А отгоре на всичко ефектът според мен би бил психически влошаващ по-скоро отколкото подобряващ или ободряващ с тази мрежа :) .. защото както Марто спомена човек не трябва да може да се откача от въжето за сигурност, а тази мрежа би му дала една илюзия, че това е вариант.
Обаче аз имам още едно наблюдение – и то както често е много абстрактно и предполагам, че отговор може и да не получа.
Просто като гледам тази визуализация и като слушам разни предложения за мрежи и се сещам за опънати мрежи в цирка.. и номера с колелото качено на 10 метра от земята.. и разбирам защо много хора биха одобрили проекта – защото според мен той ни връща в детството донякъде, той ни връща седящи в тъмните редове и чудещи се дали клоуна ще падне или не..
Радва ме количеството детайл и особено анимацията как точно се движи тази част свързана със сигурността(май). И това разграничава проекта от просто някакво цирково изпълнение.
Но въпросът ми е както казах абстрактен и той е: Дали наистина смяташ, че има нужда от подобен цирк в градовете? Не заприличаха ли градовете в 21ви век прекалено много на разни думи като “театър”, “цирк”, “кино” (в най-положителния смисъл на думите).. “изпълнение” или “приключение” или най-точно на английски “event”..
Досега има такава представа изградена в по-големите градове в света, че те представляват нещо като увеселителен парк най-вече за туристите. И там принципът е че увеселителната част е обикновенно “място”.. докато твоят проект предлага да направим свръзката между тези “увесиления” също едно “приключение” или нещо като “roller coaster” даже..
Просто се чудя дали това е начина по който градовете трябва да изглеждат..
Знам, че не е било заложено като идея на проекта, но иронично стана една голяма част от “продаващата” концепция на същия този проект.
браво :)
Христо мерси за коментара, определено почвам да мисля за прототип, който ще покаже за какво става въпрос :)
Тошо ако трябва да съм честен искам градовете да заприличват на Копенхаген и Амстердам, където велосипедистите са на почит, а не като у нас където гледат на велосипедиста като на изкопаемо или клоун. Още не ни е минала треската от желанието да копираме запада, да караме мощни коли, да палим джипа за да напазаруваме от съседния супермаркет. Тоест усложняваме си живота излишно. Май не съм пускал тук това филмче http://www.streetfilms.org/copenhagen%E2%80%99s-climate-friendly-bike-friendly-streets/ за положението в Копенхаген, там са други хора, друг свят. А колелинията е просто добавка към вело-културата, не е образец за това как би трябвало да се движат колелата. Направо се изумявам, че много хора възприемат това мое предложение все едно аз вярвам, че това е правилният начин за придвижване с колело – във въздуха! Много ясно, че най-хубаво е да няма коли по улиците или поне по някои, да има навсякъде велоалеи и велосипедистите да си циркулират свободно без страх да ги блъсне някой. Действителността обаче е друга особено у нас – нулева политика за вело-придвижването от страна на институциите!!! Сигурно още са с нагласата, че да караш колело в града е някакъв странен каприз. Аз почти навсякъде се придвижвам с колело и горе долу съм свикнал, но имам много приятели, които споделят, че имат желание да карат, но ги е страх и с абсолютно право, то си е война по пътищата. Средният шофьор възприема колоездача като някакъв изключително нахален субект, който му се пречка като добавка към адския трафик. И шофьорите на са виновни, нещата просто се наслагват. Ставаш недоспал за работа, забиваш се в някакъв безумен трафик, облъчваш се цял ден на работа пред някакъв компютър, ядеш кофти храна, стоиш цял ден неподвижен, качваш се в автомобила изморен, още по-голям трафик, високо кръвно, дупки по пътищата, нерви, клаксони… разбирам ги хората, но трябва и да се рекламират и алтернативите. Отплеснах се малко :) Така че Тошо дали градът има цирков нюанс няма никакво значение ако не можеш да се придвижиш като бял човек, а колелинията най-малкото би била атракция, която рекламира като цяло придвижването с колело.
Ето този отговори ми харесва :)
Това звучи иронично, макар няма значение как звучи:
“дали градът има цирков нюанс няма никакво значение ако не можеш да се придвижиш като бял човек”
Браво, Марто. Много хубав отговор.
Tosh, защо да не се опита с детско колело? Идеята ми е, че модел в мащаб 1:2 има много предимства. Например би могъл да се изгради по-лесно и по-евтино като така се пробват различни механизми, и системите за безопасност в безопасна близост със земята /примерно на 50см. височина/ или дори на самата земя. Естествено, механизмите трябва да се изпробват преди да се интегрират в реален размер и детското колело си е, в крайна сметка, вариант. А иначе, никъде не споменавам да го кара дете..може просто да се бута отстрани.
Иначе, по темата с града и цирка…много интересно хрумване :)
Като се замисля, колко много неща в Бг се оприличават /при това с право/ на цирк. Като започнеш от системата на образованието и стигнеш до системите за транспорт и предвижването, всичко е един голям /или може би малък/ цирк.
Истината е обаче, че докато гледах този проект, изобщо не се сетих за цирк. И все пак, може би би било хубаво да има и леко хумористичен елемент в цялата история. Ако се замислим сериозно, на нас постоянно ни се налага да “прелитаме” и “прескачаме” коли, пътища, разни инфраструктури. Дори използваме тези и подобни думи, защото сме свикнали градовете ни да са низ от препятствия, и да сме затруднени в движението си е нещо едва ли не естествено…Да, мисля си, че проекта е изключително добър, особено в контекста на нашите реалности в България..
Здравейте, Провокад!
Проекта е много свеж и естествено провокативен, браво! Искам обаче да ви обърна внимание на един основен конструктивен и функционален проблем характерен за опънните конструкции – че се деформират локално при точково натоварване и при вас има опасност да доведе до трудно или невъзможно придвижване: http://bignatov.com/kolelinia.jpg
Като цяло движението на гума в тесен улей води до заклинване и големи загуби на енергия в триене – подобно на каране на велосипед в гъста кал – и може да не е по силите на всеки. Просто го имайте предвид при обмисляне на прототипа.
Иначе проекта повдига много фундаментални въпроси за състоянието на инфраструктурата и обществото ни като цяло, което е най-важно.
Поздрави и успехи!
Здравейте г-н Игнатов, имах го предвид този факт, дори го бях отбелязал в по-ранната фаза на проекта http://provocad.com/uploads/los_final/p12.jpg , не знам защо сметнах да не го показвам сега :) Сегашните щифтове просто трябва да прераснат в скоби. Много благодаря за вниманието и подробната скица!
Поздрави
“Направо се изумявам, че много хора възприемат това мое предложение все едно аз вярвам, че това е правилният начин за придвижване с колело” – тогава защо изобщо се напъваш; ако мислейки за тази идея не си убеден, че това предложение ще реши проблема с придвижването и ще стане “правилния начин” – тагава защо се занимаваш
аз лично съм учуден защо се коментира една фантазия толкова много без да има някакво реално, дори 10метрово прототипно измерение, което не само че ще реши проблемите, а дори ще накара тези които се чудят да спрат да го правят…и понеже мнението на И.Е. Станков беше леко пренебрегнато с твърдението “може би си прав”, ще наблегна още веднъж на равновесието, което според мен е основния проблем, защото тук става въпрос за колелета, а не за мотопеди, защото самото движение на завъртане на педалите те кара да мърдаш тялото си наляво-надясно и особено когато се движиш в посока от долу на горе (както би бил случая със споменатото направление “център-студентски град”); може би ще се наложи да се предвидят курсове за начинаещи, които нямат опит в карането на колело по въже, а много искат да се научат да карат като роботи (което би могло да помогне с разходите по евентуална поддръжна на съоражението)
Е малко обобщено съм го казал за правилния начин на придвижване и не става ясно. Имам предвид, съдейки по реакциите на хората, че се възприема все едно аз рекламирам нов начин на каране на колело, конкуриращ нормалния и едва ли не по-хубав. Е не е по-добро от празна алея за велосипедисти, много ясно! Особено във вело-форуми хората реагираха много чувствително, все едно някой им е отнел правото за свободно придвижване по улиците. Не, бе хора това е ДОБАВКА помощно средство, не алтернатива, никой няма да те хване за яката и да ти каже карай по въжето.
Защо се коментирало без да има прототип??? Е чакай бе приятел, едно по едно, все от някъде трябва да се почне.
ясно – почни от някъде – вържи едно въже между два електрически стълба и си прикрепи кормилото към това въже; след това карай 10м; после направи същото по отсечка с наклон, после закрепи 10м улук на земата и карай вътре в него с привързано за въжето кормило – виж какво ще се случи, направи малко снимки, ако искаш даже снимай с камера…и тогавай пак ще коментираме…не е нужно да правиш съвсем истински прототип
като малък съм карал колело с кормило призързано за кормилото на друго колело – не особено успешно
общо взето това, което се опитвам да те накарам е, да изживееш (макар и на земята) конкретното усещане и тогава да започнеш да мислиш в детайл
Да, аз като казвам прототип имам предвид три опънати метални въжета между две стабилни точки, към долните две нещо за улей и мятаме колелото :) Но трябва малко повече свободно време имай търпение. Поздрави
Първо, поздравления за разчупеното мислене! С интерес разгледах сайта, изгледах и презентацията.
Следват още конструктивни пречки.
1. Опасявам се, че тези линии няма да могат да бъдат особено бързи. При движение с големи скорости това
http://www.archdaily.com/wp-content/uploads/2010/01/1263253830-kolelinia-10-125×125.jpg
ще бъде подложено на сериозни удъри и мисля, че няма да мине много време преди да се деформира и да стане не използваемо. Дори и от стомана, пак едно такова устройство би тежало много, а велосипедистите са насочени към по леки колела и компоненти. Вариант е велосипедистът да намаля скоростта преди всеки стълб, да минава по-бавночко и след това пак да забързва. Но съм сигурен, че след 5-10 такива забързване-забавяния, по-скоро ще стане само забързване.
Освен това тази въртящата част, при удъра ще се завърти и ще спре в позиция, различна от необходимата за следващия стълб. Сигурен съм ,че ще може да се сложи някакво инженерно приспособление така, че след удър да се завърта на подходяща позиция, но предполагам то отново би изисквало относително ниска скорост на преминаване през стълб.
2. Като казах по-леки компоненти и оборудване http://www.archdaily.com/wp-content/uploads/2010/01/1263253841-kolelinia-13-125×125.jpg :/
3. Очевидно в тази велолиния ще трябва да карат само много добри велосипедисти с много опит, защото по принцип карането в улей не е от най – лесните неща в колоезденето.
4. Мисля, че като цяло идеята за над пътна велолиния е добра, но само за пресичане на кратки участъци, например над булеварди както си показал на няколко снимки. Дълга надземна велолиния по принцип като идея ми се струва по – не ефективна и по – проблемна.
5. Мое виждане на нещата е да не се кара в улеи. По – скоро вариант е умален вариант на мост, оразмерен за велосипеди, с две ивици широки по метър и нещо. Даже може да е не просто мост, ами вървящи над пътя конструкции оразмерени само за колела.
Нещо такова http://www.railway-technology.com/projects/chicago/images/7-chicago-metro.jpg ама за колела. Проблемът със сигурността се решава с парапети от страни. Няма нужда от въжета и сложни механизми, като това въртящото. Да по – скъпо е, но е възможно.
Никола мерси за конструктивната критика! И аз си мисля, че системата е подходяща повече за къси мостови отсечки, тоест средство, което да обединява съществуващи вело-маршрути. Но това е далеееечна перспектива, първо тестовете.
А мостче с парапети е съвсем друга тема :)
Надявам се авторът да носи критика, защото сега ще получи малко. ;)
Няма смисъл нещата да се правят на принципа “що трябва да е просто като може да е сложно”. Т.е. всики тези тролеи, закачалки за кормилото, люлеещи се колоездачи, алпийски седалки и пр. са излишни.
На тази ширина (157 см) или малко по-широко може да се направи едно банално старомодно дъгово мостче с олекотена конструкция и два банални въжени парапета. Така по него ще могат да преминават не само колела, но и пешеходци. И смея да твърдя много повече пешеходци. Те също се нуждаят от преход през трудните участъци, нали? ;)
Кой ще мъкне тия ролки в раницата си, ще губи по 2 минути за закачане и откачане, като може просто да мине с колелото по моста, макар и тесничък. Е, тесничък, тесничък, ама две колела лесно ще се разминат на 170 см., примерно.
От какво да е направен моста? Ами по две греди острани, един стълб между тях, и … абе едни 5 см чамови дъски да сложиш, пак ще свършат работа. То сега какви ли не модерни материали има.
И така, идеите са хубаво нещо доколкото развиват мисленето, но няма смисъл да си усложняваме живота. ;) Поздрави.
Некои елементарни забележки:
1)
Въжетата провисват
http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1720/1720980650154664240512648592305ucuch2QdWn7raYbXZqS.JPG
2)
Вали дъжд – водата се събира в най-ниското.
Улеите ще се пълнят с вода, а зимата и със сняг.
3)
Педалите удрят в улея
http://kolelinia.com/files/kolelinia_b5.jpg
Фикс на чертежите?
4) Стоп! – авария
Пукаме гума, пада ни веригата, развързва ни се обувката, прилошава ни и подобни.
???
5)
Мрежата не е опция – тя е задължителна
Цитирам “Маргарита Дончева”:
“Например, ако някой си изтърве стотинките /приемаме идеалната ситуация, а не да се изплюе/, падне или просто ако го притеснява височината и т.н.”
GSM-ми, ключодържатели, бутилки с вода, раници и други джунжурии нямаме ли си? Или се предполага да сме само по къси гащи?
Цитирам “Мартин Ангелов”:
“Мисля, че ако се наложи да се постави мрежа, тя би имала психологически ефект за успокояване от колкото да лови нещо, най-малкото, че не бива да има опция велосипедистът да се откачва от въжето за сигурност за да бъде хванат от мрежа.”
Напротив, поразгледайте тук:
http://www.youtube.com/user/WorkSafeBC
Цитирам “Мартин Ангелов”:
“Идеята е, че да речем всеки, който си монтира подобно устройство декларира, че само той си е отговорен за сигурността.”
А за чуждата сигурност (на хората отдолу) кой е отговорен?
Попов прав сте, че допълнителните елементи необходими за осигуряване, на пръв поглед идват в повече, затова по-горе споменах, че трябва да забравим за момент масовото приложение, прекалено е рано просто, необходима е определена последователност. Закачването и откачването става директно, не са необходими 2 минути. А мостчетата за пешеходци и велосипедисти са съвсем друга тема както казах. Особено в нашата действителност в която нямаме една свястна велосипедна алея, да говорим за скъпи екстри като мостчета.
Вчера се видях с един приятел инженер и си поговорихме надълго и широко за проекта и определено имаше полза. Концепцията е интересна с това, че е точно на прага между възможното и невъзможното. Скоро планирам да говоря със специалист, който се занимава точно с вантови конструкции за прототипа.
Често казано започва да ми става по-интересен социалният експеримент свързан с реакциите на хората и психологията като цяло свързана с транспорта :)
бай Геле здравей, ще карам поред:
1. Провисването, което показваш е за лифтово въже, което се движи и има няколко особености, първо няма такава необходимост от натягане, второ ако се натегне повече предполагам, че триенето при движението ще е по-голямо съответно енергията за задвижването, но това е само предположение, а и забележи колко народ се е натовари на това въже все пак :)
2. Улеят има няколко дупки водата изтича. Обикновено като вали сняг не се кара колело, но дори и да се кара, ще е по-лесно да мине някакво специално колело, което да изчисти улея, вместо да се чисти цяла алея.
3. Това трябва да се види.
4. 112 :) Е ако ти се спука гума пак може да продължиш, ако ти падне веригата, ще се издърпаш по въжето. Това са наистина важни въпроси свързани с масова употреба и трябва да се обмислят.
5. Вчера на срещата, която споменах, достигнахме до много прост детайл за мрежа, тоест не би било проблем да има, още повече, че при масово ползване, нещо такова ще трябва да се одобрява.
6. Благодаря ти за въпросите!
М. Ангелов, знам че на всеки е скъпо начинанието му, особено ако е работил дълго време над него и не е лесно да го остави. Но посмилете разумно дали е осъществим на практика.
Не го казвам с лоши чувства, но според мен проекта няма шанс, въпросителните са твърде много, а ползата е доста съмнителна. Съжалявам, че съм в ролята на “дъжд на парада”, но така стоят нещата.
И защо предложеното от мен сводесто мостче да е скъпо? Няколко пилона (железобетонни или стоманени), две метлани греди със подходящи профил и плоскости между тях. За осигуровка – задължителните парапети. Не вярвам да дойде много скъпо, защото е елементарно за изпълнение. Освен това, забравяме за клатене, паднали вериги, изпуснати стотинки, спукани гуми, прилошаване, паникьосване, ролки и седалки в раницата, замръзнали улеи и т.н.
И разбира се, големият плюс – път за пешеходците. Защо моста да е тясно профилиран, т.е. само за колоездачи, които минават 1 на 3 минути сигурно? Дори и да дойде малко по-скъпо, мисля, че си заслужава да се направи използваем и за пешеходци. Скъпото винаги излиза евтино и обратно.
Е, дерзайте, всеки има право да преследва мечтите си. Но помнете какво съм ви казал.
Попов, прав сте, досещам се за тези неща, но защо възприемате, че с този проект съм тръгнал да решавам световни проблеми? Какво ще излезе само времето ще покаже. Аз съм на принципа, че напразен труд няма, още повече ако носи удоволствие :)
Поздрави
PS: освен това проектът има нюанси. Повечето хора го възприемат първоначално като една завършена система в градската тъкан, спусната с магическа пръчка. Проектът може да намери място само като екстремен спорт или туристическа линия, това е напълно достатъчно, да не говорим, че може да е повод за развитие в съвсем друга посока. Изследванията продължават :)
http://www.youtube.com/watch?v=LBUg_XsQLgw
Bobarev благодаря за филмчето, колко драма може да има в едни зъбни колела :)
Има нещо, което ме впечатли, а то е че това съоръжение е проектирано само праволинейно движение. Не виждам никъде да има чертеж на зони от съоръжението, където то променя направлението си. Та това нещо само за правопосочно движение ли е проектирано?