DioGrid

DioGrid е проект за конкурса The Greatest Grid организиран от The Architectural League of New York в партньорство с Museum of the City of New York по повод 200 години от създаването на градоустройствената мрежа на Манхатън. Проектът бе избран да участва в изложбата за събитието, която се откри началото на декември и ще може да се разгледа до април:

Много хора си мислят, че единствената посока за развитие на света е той да става все по-сложен, труден и объркан. Аз мисля, че само опростяването, успокояването на темповете и връщането към човешкия мащаб са пътят към хармоничен живот. Ню Йорк е сигурно най-динамично развилия се град. През него са минали огромно количество капитали и разнообразни културни напластявания, ето защо той би могъл да поведе нова тенденция.

Градската решетка има два основни елемента – сградите и публичното пространство между тях. Сградите са частна собственост, масивни са, съответно не могат да се променят лесно. Ортогоналната улична система се прилага успешно от хилядолетия и е базирана на линейността на улиците. Размерът на полетата между улиците е резултат от функционалните размери на сградите, а не от нуждата от автомобилни улици.
В зората на индустриалната революция улиците са били споделени пространства, тоест в тях са се движели с равни права пешеходци, коне и първите автомобили.
В един момент колите стават по-мощни, по-опасни и много на брой. Пешеходците отстъпват и всички улици стават автомобилни. Кръстовищата стават прекалено много и на често, налага се сложна регулация и мониторинг. Индустриалната революция е основана на стерилно преследване на ръст на икономиката, а не на човешки ценности.

Роди се автомобилната култура. Хората постепенно се пристрастиха към колите, капсулираха се, станаха антисоциални и радикално си промениха начина на живот (къща-кола-офис-кола-търговски център-кола-къща). Колата стана продължение на тялото ни дори признак на статус. Важно беше да сме бързи, но не и щастливи. Дали като бързаме успяваме да изживеем повече неща за един живот или просто животът ни минава по-бързо?

Мисля, че е време постепенно да търсим нови модели за нашите публични пространства. Технологиите напредват с бързи темпове, а в същото време автомобилът и автомобилното движение са на едно място от много години. Всеки ден се гори огромно количество гориво за да придвижим милиони тонови желязо, което в повечето случаи не е необходимо.

Diogrid е предложение за една проста и човешка паралелна социална и транспортна инфраструктура.
Какво ще стане ако отнемем равномерно и постепенно част от автомобилната мрежа и направим на нейно място нова паралелна мрежа, по-човешка и забавна. В новата мрежа ще циркулират пешеходци, велосипедисти и хора с ултралеки електрически индивидуални средства за придвижване независимо от автомобилната мрежа. Какво би станало ако държавата разреши публичното пространство в тези зони да се ползва от частници. Инвеститорите ще могат да ползват подземното ниво по определени правила за паркинги, търговски центрове или складове и ще са длъжни да стопанисват публичните площи на приземно ниво. Алеите ще са компактни, в пресечните точки ще има леки мостови съоръжения и всичко това ще е във висок процент зелена площ.