Браво за страхотния проект.Всичко е на мястото си и както трябва.Винаги съм се чуди при подобни жилищни градоустройства как мога да опиша енергоефективност и дали част от правилата не са по-важни от 5те улици прекарани на проект.Та като гледам вие сте съчетали всичко в едно общо цяло.Успех на конкурса.
Вчера беше награждаването. Ние не взехме награда, но останахме доволни от реакцията на хората.
Стана ясно, че на първо четене автоматично са отпаднали проекти без макет (такъв беше и нашия, а не обърнахме внимание, че е задължителен :). Въпреки всичко арх. Иво Пантелеев каза хубави думи за проекта ни и спомена, че ако бяхме спазили условията, можело да се класираме на първите места. Това е положението, важното е, че се забавлявахме като правихме проекта и показахме вижданията си за това как трябва да се подхожда. Каквото и да си говорим най-големият проблем на малките селища, а и не само на тях, е лошото състояние на инфраструктурата. Нещата са прости – изгражда се основният път с всички инсталации и от там нататък селището се развива естествено по наредбата. А така е и най-евтино за инвеститора, все пак сме в криза :)
Скоро очакваме да се публикуват рецензиите
Tosh | %A %B %e%q, %Y | 3
Malkite diagramki sa hubavi..
Bi mi se iskalo poveche detayl obache.. i pone edna vizualizaciq.. ako shte nay-elementarna..
Да определено за хората които не са ходили на мястото и не са запознати със ситуацията снимки макети и визуализации са задължителни. Иначе ние избрахме просто такъв подход. Ето малко снимки за да се добие представа от мястото:
Подхода е супер.На мен лично от визуализаций на проекти правени за 2 седмици за нещо което ще се строй в продължение на 5 години и ще стой там 100 и ще живеят множество различни хора ми е писнало честно казано/мисля че е нереално/.Иначе система при която има отворени главни направления и правила за “свързване” е добра идея.Най -малкото в IT средите сме свидетели ,че тя господства в момента – всички мрежи са на тоя принцип – магистрали за комуникация и протоколи за свързване независимо от това какво ще се свързва/а то в света на компютрите за 1-2 години се изменя коренно/.
Tosh | %A %B %e%q, %Y | 6
Според мен е необмислено това твое твърдение,Creator : “На мен лично от визуализаций на проекти правени за 2 седмици… ми е писнало честно казано/мисля че е нереално”.
Визуализациите са още един начин да убедиш клиент.. заедно със ръчно рисувани скици, план, разрез и други подобни.. да кажеш,че те са нереални е сякаш да кажеш,че един план е реален.. това, което в крайна сметка се строи е повече от сантиметри понякога не на мястото си, повече от 45 градуса отклонено от наклона,в който е било планирано.. архитектът не прогнозира бъдещето, той само може да предположи или да предложи как би могло да бъде.. оттам идва целия проблем с перфектните форми или идеи,които в крайна сметка не достигат тяхната реализация в най-последната и най-главната степен на проекта – след неговото завършване.
Не бива да се подценява силата на визуализациите.. истината е в красивия баланс от всички комуникативни средства,които един архитект може да ползва.
Момчета няма смисъл да спорим за това колко е полезна една визуализация или не. Нашия проект реално не предлага архитектура за визуализиране. Друг е въпросът, че при такива мащабни градоустройствени проекти визуализациите са по-слаби от въздействието на макета. Ако ние обаче бяхме направили макет, той щеше да представлява релеф на мястото с една s-образна крива и надпис “Макет на минималната инвестиция на инвеститора” :)
Трябва да се вземе предвид коефициентът ефект/вложен труд. Колкото той е по-голям толкова по-добре.
Tosh не си ме разбрал за виз-а.Имах предвид точно за този вид проект.Както каза Мартин за този вид проекти макета е по-въздействащ.Просто при градоустройството нещата са толкова всеобхватни ,че визуализацията не дава особенна представа за проекта.Мисля че няма обаче какво да го обсъждаме при условие ,че проекта е готов и предаден :)За жалост дисквалифициран заради техническо условие :(Могат ли ад се видят някъде и другите проекти?
bzzzzzzzzzzzz | %A %B %e%q, %Y | 9
????се намира на двойното разстояние от София до Елин Пелин????
bzzzzzzzzzzzz | %A %B %e%q, %Y | 10
У всеки архитект дреме Хитлер… глупости… всеки комплексар иска да е голям шеф и като не знае как се прави измисля правила и после ги налага на останалите. браво.
Колкото е разстоянието от София до Елин Пелин го умножаваш по 2 и получаваш отговора на задачата, успех
Иначе за правилата не си прав. В България имаме фобия от правилата като цяло и затова сме на това дередже защото всеки се прави както казваш на шеф и голямата работа и си вика – абе кой ще ми налага на мен правила ти знаеш ли аз кой съм я аз да издигна най-блестящото недоразумение на света (ето това е комплекс), защото българина разбира от всичко и една архитектурка няма да му се опре. Никой не те задължава да си купиш място и да си направиш вила точно в този район, няма страшно :)
поздравления за проекта, и подходът и идеите ви ми допаднаха. наистина жалко, че заради един макет (ненужен във вашия контекст) се разминахте с нещо повече от похвала:( то и нас не ни наградиха, въпреки че имахме макети бол ха-ха:)
явно велпапето и идеите ни се харесват само на хора като арх.Торньов
остава да чакаме конкурс за Славейков и останалите занемарени пространства в София.
успех и горе главата!
Гледам са публикували другите проекти.Доста интересни решения има.Странно ми е че са класирали на първо място решение което навлиза “доста грубо” в терена на мястото.
1-ва награда: арх. Цветомир Славчев Ценков, арх. Даниела Димитрова
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Проектът е пример как с малко, но внимателно подбрани изразни средства и в ограничен обем, може да се представи пътят на развитие на идеята – от философията на авторите за оптимално използване предимствата на терена в създаването на съвременна среда за обитаване, отговаряща на изискванията за достъпност, екологосъобразност, подходящ мащаб и облик, до подробното проучване на структурните единици. Предложените модули, групирани в три добре обвързани с комуникационно-транспортната и зелената система ядра, дават разнообразни възможности за модификации и варианти при планиране на отделните зони, групи и обекти. Това прави концептуалното решение изключително привлекателно за инвеститорския интерес със своята приложимост и свобода за интерпретации, при съхраняване на водещата идея. Проектът е представен с подходяща графика и макет, изработени с висока професионална култура.
2-ра награда: к. арх. Петя Петрова, к. арх. Янаки Йорданов, арх. Георги Тодоров, арх. Исмаил Бекиров и инж. Георги Трифонов
Рецензия: Проф. дан арх. Атанас Ковачев
Планово-пространствената композиция на проектното решение включва три изявени ядра, свързани помежду си при относително равната територия и ветрилообразно спускащи се структури по стръмния скат. Транспортната комуникация е проведена в голямата си част по хоризонталите на терена и формира система от концентрични и радиални връзки. Интересна е идеята за радиални озеленени цезури прокарани по вододелите на терена, където надлъжния наклон е най-малък. Тези радиални връзки свързват жилищните квартали с богато озеленената обществена зона, решена като паркова територия с добре проучена алейна мрежа. Именно в тази паркова част са разположени и обществените обекти. Проектът импонира с интерпретация на идеята за “град-градина” и умелото вписване в контекста на средата. Анализът на историческото развитие на градовете и на различните теории в градоустройството показват желанието за научен подход в решаване на задачите, но той не е повлиял съществено на проектното решение. Разположението на някои от жилищните сгради не дава възможност за оптимално ослънчаване, което би се отразило на конфорта на обитаване, а като следствие и на стандарта на живот в селището.
3-та награда: Ралица Стойнова, Роден Пецев, Харалан Йовчев
Рецензия: Арх. Иво Пантелеев
Проектът “се придвижи” в групата на премираните поради оригиналното, последователно и задълбочено развитие на намерението. Богато и обстоятелствено изразен, на моменти до степен разфокусиране на посланието по недобър за един конкурсен проект начин. Формално е третиран нестандартно, в известен смисъл провокативно, но същевременно свободно и в границите на приемливото, независимо от многоъгълните и триъгълни площни форми и обеми. Интересни схеми за сградните архитипове, но твърде много и не с еднакво ниво като постижение. В противовес на усещането за мащабна жилищна среда обществените зони са преоразмерени, макар и интересно решени. Иначе силното графично представяне на моменти губи основния си характер. Проектът инициално губи и шанса за най-предните две позиции поради залитането да каже, колкото се може повече по всички нива и теми, засегнати от авторите.
УЧАСТНИЦИ
1. Маргарита Чалкаджиева, Александър Червенков, Александър Карадинков, Милена Петкова
Рецензия: Проф. дан арх. Атанас Ковачев
Основната концепция на проекта е резултат от добре проучени и разработени схеми. Направен е опит за ефективно използване на терена. Предложена е добра система от озеленени и паркови пространства. Транспортно-комуникационната система обаче не е съобразена с релефа.
3. арх. Александър Петров Бакърджиев, арх. Валентин Вълчев, арх. Христо Гинев
Рецензия: Арх. Иво Пантелеев
Един интересен проект, който акцентира на “зеления подход” – уместно търсене на алтернатива на софийската градска среда. Последователно е графичното представяне, което съответствува на свободната композиция и свободното формално третиране. Същевременно проектът не успява да внуши, че мащабът и характерът на средата са различни от тези на едно ваканционно селище и очевидно не усвоява ефективно територията, като в крайна сметка не създава градоустройствена структура, която да даде отговор на комплексните въпроси, поставени в конкурса.
4. Яна Радева, Александър Шинолов
Рецензия: Арх. Петър Торньов
Проектът се отличава от останалите с модулната система за застрояване. Отделено е особено внимание на типология и форма на сградите. Положително е желанието на авторите да търсят посредством съвременен подход идентичност и приемственост на българските къщи предлагайки традиционни материали, скатни покриви итн. Градоустройственото решение сякаш е останало на заден план и не е разработено убедително. Дублиращата главния път комуникационна връзка също е минус. Много добре представен макет.
5. арх. Георги Димитров Ников, арх. Станимир Господинов
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Принципно правилно зониране на територията и ситуиране на основните обслужващи ядра. Демонстриран стремеж за създаване на сателитно градче с всички необходими условия за постоянно обитаване, за рекреация и спорт и за пълноценно обслужване. Маниерно проведена комуникационно-транспортна мрежа в концентрични кръгове, което създава поредица от конфликти по границите на устройствените зони и при обвързването на отделните ядра и центрове. Независимо от предложената различна планова конфигурация на жилищните сгради, са налице предпоставки за скучен и унифициран облик на жилищните зони. Използването на заявените от авторите „утвърдени принципи на градоустройството” вероятно им е попречило да прояват малко повече фантазия в изграждането на композицията и обемно-пространствения облик.
6. арх. Стоян Андонов
Рецензия: Арх. Петър Торньов
Проектът е с много формален и незадълбочен подход към мястото и заданието. Макет е представен на снимка, без да дава допълнителна информация или да подкрепя по някакъв начин идеята.
8. Милен Мечкуев, Мартин Ангелов
Рецензия: Арх. Иво Пантелеев
Един проект, който вероятно би попаднал сред първите три, ако не беше нарушил изискването за обем на проектните материали като не представя макет. Най-вероятно това е част от демонстративната последователност, лекота и интелектуална лаконичност с преимлива доза ирония, с които авторите само на едно табло изразяват убедително намеренията си от нивото на концептуалната схема до архитектурните guidelines, маркирани в «Приложенията” на Самонаредбата. Хем оригинално, хем с познание, хем с добър език и препратки, хем конкурсно! И същевременно на практика дава една добра версия на концентричната композиция, с подходяща мащабност и приложимост. Съвет: Колеги, не пропилявайте със свръхдемонстрации качествата си, ако искате да не останете в «Салона на отхвърлените»
9. Тодор Илиев Атанасов, Валери Дончев Гюров
Рецензия: Арх. Петър Торньов
Проектът е представен много добре графично, с много сполучлив и ясен макет. Типологията на сградите е оригинална и добре обмислена, отговаряща на характера на ландшафта. Ниската плътност на застрояване е в основата на идеята, даваща възможност за поетапно изпълнение и проучване за търсене и интерес от страна на различни социални групи. Като цяло много силен проект с малки исключения, като липсата на разработено решение за автомобилен достъп, паркиране.
10. Илиян Добринов Милушев
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Проектът отпада от обсъждането и класирането, поради нарушаване на изискванията на конкурсната програма. Представената графична част в едно табло не покрива цялостно изискванията на инвеститора.
11. Златина Николова, Лъчезар Данайлов
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Проектът отговаря на изискванията на конкурсната програма и показва добро проучване на територията и плановото задание, което е илюстрирано в представените материали, изготвени с необходимата професионална култура. Силно начало, демонстрирано в концептуалната схема. Предложените проучвания на следващите равнища обаче се връщат към традиционните принципи на планиране на селата, което ограничава авторите в постигането на модерен и подходящ за подобен вид селище облик. Спорно решение на комуникационно-транспортното обслужване на територията и излишно натоварване на части от жилищните зони с навлизането на събирателната улица в жилищните структурни единици.
12. к. арх. Георги Ангелов, юрх. Севастин Олеков, к. арх. Добромир Томов
Рецензия: Проф. дан арх. Атанас Ковачев
Проектът показва добро проучване и стартиране на идеята от защитими позиции с последователно обогатяване на функционално-плановата и обемно-пространствената композиция. За съжаление обаче интересният подход не е довел до оригинални решения. Предложеният вариант е едно класическо решение на урбанизирана територия – “затворено селище”, доближаващо се до качествено изпълнен селоустройствен проект. Оригинална е идеята за изграждане на малко езеро, изтичащо се в река Лопушна – изпълнението на което би обогатило средата на проектираните жилищно-обществени структури. То обаче е извън имота – обект на проектиране и тази идея е чисто концептуална – неообходими са допълнителни проучвания. Обемно-пространственото решение на обществените сгради се нуждае от прецизиране по отношение на местоположение, капацитет, структура.
С целия си респект към проекта Ви, с който за пореден път показахте на
мало и голямо как аджаба се правят нещата, съм длъжен да споделя някой неща,
които аз лично бих приложил (ако естествено бях способен да направя толкова силна
първа крачка) като допълнение към този наистина силен градоустройствен гръбнак.
- Правилата на играта за която говорите и които сте заложили в проеката си,
предполагат устоичивото и поетапно развитие на селищния организъм,
което от своя страна гарантира многообразие и идентичност на средата.
Този подход наистина респектира, но “матрицата” която залагате от самото
начало, и която в последствие би трябвало да бъде развита според нуждите
и възможностите на консуматорите й, за мен лично би трябвало да предлага
не само развитие на стандартна улична мрежа (която в случая представлява
хоризонтална главна улица и твърде стръмни и многоброини второстепенни,
наместа – невъзможно стръмни (източен хълм). Наклона и гъстотата на ул.
мрежа са моменти, които отдалечават проекта от идеята за еко среда) и
стандартни УПИ-та, а селище с изцяло нова и алтернативна на стандартната
градската схема на развите. Би трябвало въпросната “матрица” да създава условия за
израстване на отчетлива и отделена от уличната мрежа пешеходна (зелена) система,
която да отвежда хората по безопасен и кратък път към местата,
където игата да бъде играна до забрава.(локални, второстепени и главни
градски центрове, паркове и зони за отдих и спорт).
Приемете извиненията ми ако не съм успял да схвана в пълна сила идеята на проекта
и коментарите (критиките) ми са безпочвени.
Роска абсолютно си прав. Направихме няколко компромиса с идеята да се придържаме дори до крайност към схематичния характер на проекта. Ако приемем, че гръбнакът е фиксираната част, лъчите, които излизат от него биха могли да са далеч по-свободни. Нарочно не споменаваме думичките “еко”, “зелени системи” и други, защото отдавна са загубили истинския си смисъл, а и ние не решаваме еко-проблеми. За такъв тип селище (село) мисля, че е безсмислено да се разграничава зелена система, защото самите дворове са зелената система. Та в най-общи линии идеята е да се направи една пълноценна линейна комуникация с прикрепен център към нея и от там нататък всеки се включва както може и както му позволява общността :)
Поздрави!
ПП – не знам дали се вижда, но на места сме прокарали напречни пешеходни алеи между парцелите. Фрагментарни са, но биха могли да са по-единни и непрекъснати.
Мариана Сърбова | %A %B %e%q, %Y | 17
Момчета, поздравлвния!
Много смислена и иронична форма сте избрали. Почти цялата истина за добрата архитектура е в /с/градоустройството , а почти цялата истина за доброто градоустройство са добрите/смислените правила… Казали сте го по много готин начин! :)
istinata e kato se srutiat vsi4kite betonowi zandani kato Aheloy Palace togava moje da si govorim za доброто градоустройство! aman ot beton!
inache vie dobar proekta
“За конкурса: добро намерение и организация. Очаквах по-задълбочени анализи и коментари от страна на журито. Дори за наградените не открих кой знае колко конкретни аргументи на рецензиите. Пробвам се да направя свой собствен анализ:
1во място: добро представяне, проста и интересна транспортна схема – справя се с терена, въпреки, че улиците изобщо не са до 7% наклон. Проверете и вижте, че има доста по стръмни, макар и да не достигат до над 14% за разлика от преобладаващата част от проектите, които явно изобщо не са се справили с терена. Определено високи технико-икономически показатели, заедно с 2ро място предлагат Кинт от 1.2, който определено ми се струва твърде висок за мястото. Останалите проекти предлагат Кинт 0.1-0.3 и то предполагам не защото никой не се е сетил да направи застрояването по интензивно. Типа на застрояване изглежда интересен, но по подходящ за равнинен терен. Изложението изглежда нелогично, блокчетата дълги 45м са разположени срещу наклон от 15%, гледат едни в други, вместо по наклона и към красивата гледка. Изобщо доста объркано изглежда дори на макета, където забелязвам конфликти с хоризонталите на терена. С много малко отделни имоти – преобладава общата собственост, което е нетипично за място с подобна локация. Изобщо изглежда логично завършен, но като че ли за относително равнинен квартал в покрайнините на града. Бъдещето ще покаже дали това е времето и мястото за изграждане на сателитно градче, на 30 мин от София по неудобен и не особено бърз маршрут, на терен който изглежда по подходящ за вилно селище, в което повечето проекти без този биха могли да се трансформират доста лесно. Определено с място в тройката но със съмнение за първото място поради противоречивата и трудноприлагаема философия.
2ро място – Липсва оригиналност в градоустройственото решение, което личи и от факта, че използваната редиална мрежа, колкото и наивистично да изглежда е използвана в още няколко проекта. Неубедително стоят стръмните (над 15%) улици които изкачват наклона перпендикулярно за постигането на една по скоро паркова, отживяла композиция. Кръгличко, с водичка, куличка, сай-фай кафе, как да не го харесаш. Защо не намирам нито един конкретен обективен коментар от страна на журито, обосновано мнение за добрите черти на проекта освен проекта за водоснабдяване и канализация :) Поставен е Кинт 1.2 който определено изглежа недостижим при по малко от 4-5 етажни къщи – изобщо защо е заложен такъв коефиент? Хареса ми единствено проучването което колегите бяха направили.
3то място – Интересен, различен, без нищо дразнещо, планиране и архитектура съобразени с терена и изложението. Заслужава мястото си в тройката и то не на последно място.”
…Разглеждането на останалите отсях спрямо макетите, и вашия просто не съм го погледнал, реших наистина (и набързо) , че е несериозен, но сега ще му обърна по специално внимание, и ако ми хрумне какво, ще коментирам.
П.П. Прочетох нещо в мненията за пл. Славейков, за който от години си мечтая да направя проект дарение на общината, а каквото искат да правят с него. Идеята за конкурс разбира се е по-добра, но дали някой ще я реализира в близките години. Дайте инфо какво знаете по въпроса? Или ако нищо не се прави, може сами да организираме независим конкурс(полустудентски такъв) спонсорите и организацията предполагам не биха били сложен проблем.
Относно представения проект, съм до голяма степен съгласен с мнението(15) на Росен Пецев. Поставили сте добро начало – добра идея, но защо сте решили, че е по смислено да оставите и самото развиване на идеята отворено. Не мисля, че такъв подход би имал успех на конкурс, в който всички участници са стигнали по навътре (кой по правилен, кой по неправилен път). По тази логика можеше да оставите само текста към проекта, мисля, че в него и безтова се съдържа 80% от казаното с целия проект. Тогава “коефицивнта ефект-вложен труд” би бил максимален. Според мен просто трябваше да предложите и едно по-конкретно решение, което да доказва теоремата която сте поставили. Иначе показвайки едно уж примерно решение за улична мрежа, което след въпроса на Росен за наклоните казвате, че всъщност можело да се промени – отслабва силата на идеята. Или само казваш, или ако показваш го правиш конкретно, последователно и изчерпателно(като казвам изчерпателно нямам предвид до разпределения, а колкото е необходимо за внушаване на идеята :) Все пак не е достатъчно да кажеш за архитектурата, че няма да има “КИЧ” :)
В случая мисля, че сте спестили малко заради пустия “вложен труд” :) Другия път може да направите макета, а после като погледнете проекта ако ви се струва много казаното – не го предавайте :)
Успех със следващите идеи!
А това за отворената схема
Вложения труд, за който говориш, не би трябвало да е нещото, по което се оценяват проектите. При нас той беше под минимума и не бяхме журирани, което си е съвсем нормално, целта ни не беше да печелим награди, а да кажем какво мислим, да представим някаква наша позиция и послание. Следващия път ще спазим условието :)
Иначе си прав, че нещата можеха и най-вече трябваше да се доразвият. Откъм архитектурна идентичност, точките в наредбата бяха по-скоро за провокация и майтап със споменатия “кич”. Но нали затова е дискусия, за да не отиде проекта в архива и портфолиото, а да продължаваме да мислим по въпроса. Може спокойно да предлагаш всякакви неща, които ти хрумнат
Браво за страхотния проект.Всичко е на мястото си и както трябва.Винаги съм се чуди при подобни жилищни градоустройства как мога да опиша енергоефективност и дали част от правилата не са по-важни от 5те улици прекарани на проект.Та като гледам вие сте съчетали всичко в едно общо цяло.Успех на конкурса.
Вчера беше награждаването. Ние не взехме награда, но останахме доволни от реакцията на хората.
Стана ясно, че на първо четене автоматично са отпаднали проекти без макет (такъв беше и нашия, а не обърнахме внимание, че е задължителен :). Въпреки всичко арх. Иво Пантелеев каза хубави думи за проекта ни и спомена, че ако бяхме спазили условията, можело да се класираме на първите места. Това е положението, важното е, че се забавлявахме като правихме проекта и показахме вижданията си за това как трябва да се подхожда. Каквото и да си говорим най-големият проблем на малките селища, а и не само на тях, е лошото състояние на инфраструктурата. Нещата са прости – изгражда се основният път с всички инсталации и от там нататък селището се развива естествено по наредбата. А така е и най-евтино за инвеститора, все пак сме в криза :)
Скоро очакваме да се публикуват рецензиите
Malkite diagramki sa hubavi..
Bi mi se iskalo poveche detayl obache.. i pone edna vizualizaciq.. ako shte nay-elementarna..
Да определено за хората които не са ходили на мястото и не са запознати със ситуацията снимки макети и визуализации са задължителни. Иначе ние избрахме просто такъв подход. Ето малко снимки за да се добие представа от мястото:
Ето и ситуацията:
Подхода е супер.На мен лично от визуализаций на проекти правени за 2 седмици за нещо което ще се строй в продължение на 5 години и ще стой там 100 и ще живеят множество различни хора ми е писнало честно казано/мисля че е нереално/.Иначе система при която има отворени главни направления и правила за “свързване” е добра идея.Най -малкото в IT средите сме свидетели ,че тя господства в момента – всички мрежи са на тоя принцип – магистрали за комуникация и протоколи за свързване независимо от това какво ще се свързва/а то в света на компютрите за 1-2 години се изменя коренно/.
Според мен е необмислено това твое твърдение,Creator : “На мен лично от визуализаций на проекти правени за 2 седмици… ми е писнало честно казано/мисля че е нереално”.
Визуализациите са още един начин да убедиш клиент.. заедно със ръчно рисувани скици, план, разрез и други подобни.. да кажеш,че те са нереални е сякаш да кажеш,че един план е реален.. това, което в крайна сметка се строи е повече от сантиметри понякога не на мястото си, повече от 45 градуса отклонено от наклона,в който е било планирано.. архитектът не прогнозира бъдещето, той само може да предположи или да предложи как би могло да бъде.. оттам идва целия проблем с перфектните форми или идеи,които в крайна сметка не достигат тяхната реализация в най-последната и най-главната степен на проекта – след неговото завършване.
Не бива да се подценява силата на визуализациите.. истината е в красивия баланс от всички комуникативни средства,които един архитект може да ползва.
Момчета няма смисъл да спорим за това колко е полезна една визуализация или не. Нашия проект реално не предлага архитектура за визуализиране. Друг е въпросът, че при такива мащабни градоустройствени проекти визуализациите са по-слаби от въздействието на макета. Ако ние обаче бяхме направили макет, той щеше да представлява релеф на мястото с една s-образна крива и надпис “Макет на минималната инвестиция на инвеститора” :)
Трябва да се вземе предвид коефициентът ефект/вложен труд. Колкото той е по-голям толкова по-добре.
Tosh не си ме разбрал за виз-а.Имах предвид точно за този вид проект.Както каза Мартин за този вид проекти макета е по-въздействащ.Просто при градоустройството нещата са толкова всеобхватни ,че визуализацията не дава особенна представа за проекта.Мисля че няма обаче какво да го обсъждаме при условие ,че проекта е готов и предаден :)За жалост дисквалифициран заради техническо условие :(Могат ли ад се видят някъде и другите проекти?
????се намира на двойното разстояние от София до Елин Пелин????
У всеки архитект дреме Хитлер… глупости… всеки комплексар иска да е голям шеф и като не знае как се прави измисля правила и после ги налага на останалите. браво.
Колкото е разстоянието от София до Елин Пелин го умножаваш по 2 и получаваш отговора на задачата, успех
Иначе за правилата не си прав. В България имаме фобия от правилата като цяло и затова сме на това дередже защото всеки се прави както казваш на шеф и голямата работа и си вика – абе кой ще ми налага на мен правила ти знаеш ли аз кой съм я аз да издигна най-блестящото недоразумение на света (ето това е комплекс), защото българина разбира от всичко и една архитектурка няма да му се опре. Никой не те задължава да си купиш място и да си направиш вила точно в този район, няма страшно :)
поздравления за проекта, и подходът и идеите ви ми допаднаха. наистина жалко, че заради един макет (ненужен във вашия контекст) се разминахте с нещо повече от похвала:( то и нас не ни наградиха, въпреки че имахме макети бол ха-ха:)
явно велпапето и идеите ни се харесват само на хора като арх.Торньов
остава да чакаме конкурс за Славейков и останалите занемарени пространства в София.
успех и горе главата!
Гледам са публикували другите проекти.Доста интересни решения има.Странно ми е че са класирали на първо място решение което навлиза “доста грубо” в терена на мястото.
Вестник “Строителство и градът”: http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=596432
Ето и рецензиите:
1-ва награда: арх. Цветомир Славчев Ценков, арх. Даниела Димитрова
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Проектът е пример как с малко, но внимателно подбрани изразни средства и в ограничен обем, може да се представи пътят на развитие на идеята – от философията на авторите за оптимално използване предимствата на терена в създаването на съвременна среда за обитаване, отговаряща на изискванията за достъпност, екологосъобразност, подходящ мащаб и облик, до подробното проучване на структурните единици. Предложените модули, групирани в три добре обвързани с комуникационно-транспортната и зелената система ядра, дават разнообразни възможности за модификации и варианти при планиране на отделните зони, групи и обекти. Това прави концептуалното решение изключително привлекателно за инвеститорския интерес със своята приложимост и свобода за интерпретации, при съхраняване на водещата идея. Проектът е представен с подходяща графика и макет, изработени с висока професионална култура.
2-ра награда: к. арх. Петя Петрова, к. арх. Янаки Йорданов, арх. Георги Тодоров, арх. Исмаил Бекиров и инж. Георги Трифонов
Рецензия: Проф. дан арх. Атанас Ковачев
Планово-пространствената композиция на проектното решение включва три изявени ядра, свързани помежду си при относително равната територия и ветрилообразно спускащи се структури по стръмния скат. Транспортната комуникация е проведена в голямата си част по хоризонталите на терена и формира система от концентрични и радиални връзки. Интересна е идеята за радиални озеленени цезури прокарани по вододелите на терена, където надлъжния наклон е най-малък. Тези радиални връзки свързват жилищните квартали с богато озеленената обществена зона, решена като паркова територия с добре проучена алейна мрежа. Именно в тази паркова част са разположени и обществените обекти. Проектът импонира с интерпретация на идеята за “град-градина” и умелото вписване в контекста на средата. Анализът на историческото развитие на градовете и на различните теории в градоустройството показват желанието за научен подход в решаване на задачите, но той не е повлиял съществено на проектното решение. Разположението на някои от жилищните сгради не дава възможност за оптимално ослънчаване, което би се отразило на конфорта на обитаване, а като следствие и на стандарта на живот в селището.
3-та награда: Ралица Стойнова, Роден Пецев, Харалан Йовчев
Рецензия: Арх. Иво Пантелеев
Проектът “се придвижи” в групата на премираните поради оригиналното, последователно и задълбочено развитие на намерението. Богато и обстоятелствено изразен, на моменти до степен разфокусиране на посланието по недобър за един конкурсен проект начин. Формално е третиран нестандартно, в известен смисъл провокативно, но същевременно свободно и в границите на приемливото, независимо от многоъгълните и триъгълни площни форми и обеми. Интересни схеми за сградните архитипове, но твърде много и не с еднакво ниво като постижение. В противовес на усещането за мащабна жилищна среда обществените зони са преоразмерени, макар и интересно решени. Иначе силното графично представяне на моменти губи основния си характер. Проектът инициално губи и шанса за най-предните две позиции поради залитането да каже, колкото се може повече по всички нива и теми, засегнати от авторите.
УЧАСТНИЦИ
1. Маргарита Чалкаджиева, Александър Червенков, Александър Карадинков, Милена Петкова
Рецензия: Проф. дан арх. Атанас Ковачев
Основната концепция на проекта е резултат от добре проучени и разработени схеми. Направен е опит за ефективно използване на терена. Предложена е добра система от озеленени и паркови пространства. Транспортно-комуникационната система обаче не е съобразена с релефа.
3. арх. Александър Петров Бакърджиев, арх. Валентин Вълчев, арх. Христо Гинев
Рецензия: Арх. Иво Пантелеев
Един интересен проект, който акцентира на “зеления подход” – уместно търсене на алтернатива на софийската градска среда. Последователно е графичното представяне, което съответствува на свободната композиция и свободното формално третиране. Същевременно проектът не успява да внуши, че мащабът и характерът на средата са различни от тези на едно ваканционно селище и очевидно не усвоява ефективно територията, като в крайна сметка не създава градоустройствена структура, която да даде отговор на комплексните въпроси, поставени в конкурса.
4. Яна Радева, Александър Шинолов
Рецензия: Арх. Петър Торньов
Проектът се отличава от останалите с модулната система за застрояване. Отделено е особено внимание на типология и форма на сградите. Положително е желанието на авторите да търсят посредством съвременен подход идентичност и приемственост на българските къщи предлагайки традиционни материали, скатни покриви итн. Градоустройственото решение сякаш е останало на заден план и не е разработено убедително. Дублиращата главния път комуникационна връзка също е минус. Много добре представен макет.
5. арх. Георги Димитров Ников, арх. Станимир Господинов
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Принципно правилно зониране на територията и ситуиране на основните обслужващи ядра. Демонстриран стремеж за създаване на сателитно градче с всички необходими условия за постоянно обитаване, за рекреация и спорт и за пълноценно обслужване. Маниерно проведена комуникационно-транспортна мрежа в концентрични кръгове, което създава поредица от конфликти по границите на устройствените зони и при обвързването на отделните ядра и центрове. Независимо от предложената различна планова конфигурация на жилищните сгради, са налице предпоставки за скучен и унифициран облик на жилищните зони. Използването на заявените от авторите „утвърдени принципи на градоустройството” вероятно им е попречило да прояват малко повече фантазия в изграждането на композицията и обемно-пространствения облик.
6. арх. Стоян Андонов
Рецензия: Арх. Петър Торньов
Проектът е с много формален и незадълбочен подход към мястото и заданието. Макет е представен на снимка, без да дава допълнителна информация или да подкрепя по някакъв начин идеята.
8. Милен Мечкуев, Мартин Ангелов
Рецензия: Арх. Иво Пантелеев
Един проект, който вероятно би попаднал сред първите три, ако не беше нарушил изискването за обем на проектните материали като не представя макет. Най-вероятно това е част от демонстративната последователност, лекота и интелектуална лаконичност с преимлива доза ирония, с които авторите само на едно табло изразяват убедително намеренията си от нивото на концептуалната схема до архитектурните guidelines, маркирани в «Приложенията” на Самонаредбата. Хем оригинално, хем с познание, хем с добър език и препратки, хем конкурсно! И същевременно на практика дава една добра версия на концентричната композиция, с подходяща мащабност и приложимост. Съвет: Колеги, не пропилявайте със свръхдемонстрации качествата си, ако искате да не останете в «Салона на отхвърлените»
9. Тодор Илиев Атанасов, Валери Дончев Гюров
Рецензия: Арх. Петър Торньов
Проектът е представен много добре графично, с много сполучлив и ясен макет. Типологията на сградите е оригинална и добре обмислена, отговаряща на характера на ландшафта. Ниската плътност на застрояване е в основата на идеята, даваща възможност за поетапно изпълнение и проучване за търсене и интерес от страна на различни социални групи. Като цяло много силен проект с малки исключения, като липсата на разработено решение за автомобилен достъп, паркиране.
10. Илиян Добринов Милушев
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Проектът отпада от обсъждането и класирането, поради нарушаване на изискванията на конкурсната програма. Представената графична част в едно табло не покрива цялостно изискванията на инвеститора.
11. Златина Николова, Лъчезар Данайлов
Рецензия: Проф. д-р арх. Веселина Троева
Проектът отговаря на изискванията на конкурсната програма и показва добро проучване на територията и плановото задание, което е илюстрирано в представените материали, изготвени с необходимата професионална култура. Силно начало, демонстрирано в концептуалната схема. Предложените проучвания на следващите равнища обаче се връщат към традиционните принципи на планиране на селата, което ограничава авторите в постигането на модерен и подходящ за подобен вид селище облик. Спорно решение на комуникационно-транспортното обслужване на територията и излишно натоварване на части от жилищните зони с навлизането на събирателната улица в жилищните структурни единици.
12. к. арх. Георги Ангелов, юрх. Севастин Олеков, к. арх. Добромир Томов
Рецензия: Проф. дан арх. Атанас Ковачев
Проектът показва добро проучване и стартиране на идеята от защитими позиции с последователно обогатяване на функционално-плановата и обемно-пространствената композиция. За съжаление обаче интересният подход не е довел до оригинални решения. Предложеният вариант е едно класическо решение на урбанизирана територия – “затворено селище”, доближаващо се до качествено изпълнен селоустройствен проект. Оригинална е идеята за изграждане на малко езеро, изтичащо се в река Лопушна – изпълнението на което би обогатило средата на проектираните жилищно-обществени структури. То обаче е извън имота – обект на проектиране и тази идея е чисто концептуална – неообходими са допълнителни проучвания. Обемно-пространственото решение на обществените сгради се нуждае от прецизиране по отношение на местоположение, капацитет, структура.
С целия си респект към проекта Ви, с който за пореден път показахте на
мало и голямо как аджаба се правят нещата, съм длъжен да споделя някой неща,
които аз лично бих приложил (ако естествено бях способен да направя толкова силна
първа крачка) като допълнение към този наистина силен градоустройствен гръбнак.
- Правилата на играта за която говорите и които сте заложили в проеката си,
предполагат устоичивото и поетапно развитие на селищния организъм,
което от своя страна гарантира многообразие и идентичност на средата.
Този подход наистина респектира, но “матрицата” която залагате от самото
начало, и която в последствие би трябвало да бъде развита според нуждите
и възможностите на консуматорите й, за мен лично би трябвало да предлага
не само развитие на стандартна улична мрежа (която в случая представлява
хоризонтална главна улица и твърде стръмни и многоброини второстепенни,
наместа – невъзможно стръмни (източен хълм). Наклона и гъстотата на ул.
мрежа са моменти, които отдалечават проекта от идеята за еко среда) и
стандартни УПИ-та, а селище с изцяло нова и алтернативна на стандартната
градската схема на развите. Би трябвало въпросната “матрица” да създава условия за
израстване на отчетлива и отделена от уличната мрежа пешеходна (зелена) система,
която да отвежда хората по безопасен и кратък път към местата,
където игата да бъде играна до забрава.(локални, второстепени и главни
градски центрове, паркове и зони за отдих и спорт).
Приемете извиненията ми ако не съм успял да схвана в пълна сила идеята на проекта
и коментарите (критиките) ми са безпочвени.
с уважение: Роската :)
Роска абсолютно си прав. Направихме няколко компромиса с идеята да се придържаме дори до крайност към схематичния характер на проекта. Ако приемем, че гръбнакът е фиксираната част, лъчите, които излизат от него биха могли да са далеч по-свободни. Нарочно не споменаваме думичките “еко”, “зелени системи” и други, защото отдавна са загубили истинския си смисъл, а и ние не решаваме еко-проблеми. За такъв тип селище (село) мисля, че е безсмислено да се разграничава зелена система, защото самите дворове са зелената система. Та в най-общи линии идеята е да се направи една пълноценна линейна комуникация с прикрепен център към нея и от там нататък всеки се включва както може и както му позволява общността :)
Поздрави!
ПП – не знам дали се вижда, но на места сме прокарали напречни пешеходни алеи между парцелите. Фрагментарни са, но биха могли да са по-единни и непрекъснати.
Момчета, поздравлвния!
Много смислена и иронична форма сте избрали. Почти цялата истина за добрата архитектура е в /с/градоустройството , а почти цялата истина за доброто градоустройство са добрите/смислените правила… Казали сте го по много готин начин! :)
istinata e kato se srutiat vsi4kite betonowi zandani kato Aheloy Palace togava moje da si govorim za доброто градоустройство! aman ot beton!
inache vie dobar proekta
Пускам и аз едно мнение, което съм написал на сайта на строителство.бг http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=596432
относно наградените проекти.
“За конкурса: добро намерение и организация. Очаквах по-задълбочени анализи и коментари от страна на журито. Дори за наградените не открих кой знае колко конкретни аргументи на рецензиите. Пробвам се да направя свой собствен анализ:
1во място: добро представяне, проста и интересна транспортна схема – справя се с терена, въпреки, че улиците изобщо не са до 7% наклон. Проверете и вижте, че има доста по стръмни, макар и да не достигат до над 14% за разлика от преобладаващата част от проектите, които явно изобщо не са се справили с терена. Определено високи технико-икономически показатели, заедно с 2ро място предлагат Кинт от 1.2, който определено ми се струва твърде висок за мястото. Останалите проекти предлагат Кинт 0.1-0.3 и то предполагам не защото никой не се е сетил да направи застрояването по интензивно. Типа на застрояване изглежда интересен, но по подходящ за равнинен терен. Изложението изглежда нелогично, блокчетата дълги 45м са разположени срещу наклон от 15%, гледат едни в други, вместо по наклона и към красивата гледка. Изобщо доста объркано изглежда дори на макета, където забелязвам конфликти с хоризонталите на терена. С много малко отделни имоти – преобладава общата собственост, което е нетипично за място с подобна локация. Изобщо изглежда логично завършен, но като че ли за относително равнинен квартал в покрайнините на града. Бъдещето ще покаже дали това е времето и мястото за изграждане на сателитно градче, на 30 мин от София по неудобен и не особено бърз маршрут, на терен който изглежда по подходящ за вилно селище, в което повечето проекти без този биха могли да се трансформират доста лесно. Определено с място в тройката но със съмнение за първото място поради противоречивата и трудноприлагаема философия.
2ро място – Липсва оригиналност в градоустройственото решение, което личи и от факта, че използваната редиална мрежа, колкото и наивистично да изглежда е използвана в още няколко проекта. Неубедително стоят стръмните (над 15%) улици които изкачват наклона перпендикулярно за постигането на една по скоро паркова, отживяла композиция. Кръгличко, с водичка, куличка, сай-фай кафе, как да не го харесаш. Защо не намирам нито един конкретен обективен коментар от страна на журито, обосновано мнение за добрите черти на проекта освен проекта за водоснабдяване и канализация :) Поставен е Кинт 1.2 който определено изглежа недостижим при по малко от 4-5 етажни къщи – изобщо защо е заложен такъв коефиент? Хареса ми единствено проучването което колегите бяха направили.
3то място – Интересен, различен, без нищо дразнещо, планиране и архитектура съобразени с терена и изложението. Заслужава мястото си в тройката и то не на последно място.”
…Разглеждането на останалите отсях спрямо макетите, и вашия просто не съм го погледнал, реших наистина (и набързо) , че е несериозен, но сега ще му обърна по специално внимание, и ако ми хрумне какво, ще коментирам.
П.П. Прочетох нещо в мненията за пл. Славейков, за който от години си мечтая да направя проект дарение на общината, а каквото искат да правят с него. Идеята за конкурс разбира се е по-добра, но дали някой ще я реализира в близките години. Дайте инфо какво знаете по въпроса? Или ако нищо не се прави, може сами да организираме независим конкурс(полустудентски такъв) спонсорите и организацията предполагам не биха били сложен проблем.
Относно представения проект, съм до голяма степен съгласен с мнението(15) на Росен Пецев. Поставили сте добро начало – добра идея, но защо сте решили, че е по смислено да оставите и самото развиване на идеята отворено. Не мисля, че такъв подход би имал успех на конкурс, в който всички участници са стигнали по навътре (кой по правилен, кой по неправилен път). По тази логика можеше да оставите само текста към проекта, мисля, че в него и безтова се съдържа 80% от казаното с целия проект. Тогава “коефицивнта ефект-вложен труд” би бил максимален. Според мен просто трябваше да предложите и едно по-конкретно решение, което да доказва теоремата която сте поставили. Иначе показвайки едно уж примерно решение за улична мрежа, което след въпроса на Росен за наклоните казвате, че всъщност можело да се промени – отслабва силата на идеята. Или само казваш, или ако показваш го правиш конкретно, последователно и изчерпателно(като казвам изчерпателно нямам предвид до разпределения, а колкото е необходимо за внушаване на идеята :) Все пак не е достатъчно да кажеш за архитектурата, че няма да има “КИЧ” :)
В случая мисля, че сте спестили малко заради пустия “вложен труд” :) Другия път може да направите макета, а после като погледнете проекта ако ви се струва много казаното – не го предавайте :)
Успех със следващите идеи!
А това за отворената схема
Вложения труд, за който говориш, не би трябвало да е нещото, по което се оценяват проектите. При нас той беше под минимума и не бяхме журирани, което си е съвсем нормално, целта ни не беше да печелим награди, а да кажем какво мислим, да представим някаква наша позиция и послание. Следващия път ще спазим условието :)
Иначе си прав, че нещата можеха и най-вече трябваше да се доразвият. Откъм архитектурна идентичност, точките в наредбата бяха по-скоро за провокация и майтап със споменатия “кич”. Но нали затова е дискусия, за да не отиде проекта в архива и портфолиото, а да продължаваме да мислим по въпроса. Може спокойно да предлагаш всякакви неща, които ти хрумнат